Всяка година с настъпването на месец март ние българите посрещаме Баба Марта и се окичваме с мартеници в бяло и червено за здраве, щастие и за да посрещнем настъпващата пролет по-късно през същия месец.
Самата традиция около закичването с мартеници датира неизвестно откога, но според много стара легенда, още траките са си връзвали мартеници когато са били по българските земи. По този начин тези индоевропейски племена почитали пролетта, която за тях била символ на пробуждането и края на студовете.
Дори самият Орфей закичвал лирата си с мартеница, която символизирала безсмъртието на човешкия дух и безкрайността на живота чрез съчетанието от бял и червен конец.
В по-скорошна легенда, вече след основаването на българската държава, пък се казва, че мартеницата е донесена от Аспаруховите българи. След това легендата получава много интерпретации, сред които една, че българите вярвали, че имало зли сили в природата, която се пробуждала с всичко друго през пролетта. Така те се закичвали с мартеници, за да се предпазят от злото, което се изразявало най-вече от уроки и болести.
Сред обичаите на древните българи били мартеницата да се сваля чак когато се види щъркел или разцъфнало или раззеленено дръвче, което се е запазило и до днес. Други обичаи за прогонване на злото са паленето на огън и изгарянето в него на сметта, събрана от двора на къщата, като след това жаравата се прескачала.
В общонародната българска представа, Баба Марта е двойнствен образ, който може да бъде весел и добър или сърдит и лош. Казваме, че тя е добра, когато ни донесе топлото пролетно време и топящите се снегове, пробуждането на природата. Лоша е тогава, когато през по-голямата част от месеца навън е все още студено, заснежено и пролетта не може да си проправи път.
Първите мартеници в по-съвременно време са били от усукан червен и бял конец. С тях хората окичвали себе си и добитъка си. В някои части на България на конците се връзвали и златна или сребърна монета, мъниста в син цвят и други предмети. Хората вярвали, че те, заедно с конците, предпазват тях, добитъка и дори дръвчетата им от болести.
Цветовете на двата конеца не са произволно избрани. Червеният цвят от векове е символизирал предпазване от болести, здраве и сила – затова и се връзва винаги на малките деца и младите булки. Бялото пък символизира дълголетие. Затова и до днес използваме пожеланието за Баба Марта – бели и червени, здрави и засмени!
С напредването на времето мартениците започват да стават още по-оригинални. Започват да се плетат от бяла и червена вълна, изработват се мартеници с различна форма – на паричка, на топчета, с пискюли или пулчета и др. Появяват се и куклите Пижо и Пенда – момък в червено и невеста в бяло, които и до днес са един от основните символи на Баба Марта. Днес вече можем да видим мартенички в различни видове и форми, като сред най-предпочитаните си остават тези за закачване на дрехата, както и гривните, които се връзват на китките.
Началото на месец март идва с Баба Марта, защото този месец се смята за женски. Това е месецът на зачатието, на прераждането, на плодородието и въобще на всички свързано с жената. Затова и ние българите и до днес се закичваме с мартеници, защото вярваме, че те са символ на пробуждането, на настъпващата пролет, на здравето и щастието.