Специализираната служба за работа с деца и защитата на техните интереси в съда се нарича CAFCASS (Children and Family Court Advisory and Support Service). Тя е службата-работодател на вездесъщите британски социални служители, които се грижат за сигурността на децата на Острова. Те поддържат активни отношения и със семействата им, като целта им е пълноценно да представляват детските интереси при всяка спорна ситуация, касаеща средата, където те израстват. Мнението на социалните служби във Великобритания има изключително голямо значение за вземането на окончателното съдебно решение по даден случай.
По принцип три са типовете съдебни дела, при които социалните служители биват привличани като страна и се търси тяхното мнение:
– Родителите са разделени или се развеждат и не могат да постигнат съгласие по отношение на режима на отглеждане на детето.
– Възникване на необходимост от отнемането на детето (децата) от родителите им в името на собствената им сигурност.
– При предстоящо осиновяване на дете.
Ролята на социалните служби зависи от характера на съдебното дело, което се гледа, и от това какво точно изисква от тях съдът:
– Съществува т.нар. длъжност Детски семеен докладчик (Children and Family Reporter), който бива посочван в случай, че родителите се развеждат или разделят и не могат да вземат решение по отношение на отглеждането на децата и най-вече в случаите, когато има значителни разминавания във вижданията и позициите им по въпросите, засягащи ежедневието на детето, здравето и неговия психологически комфорт. В този случай държавният служител прави определени проучвания, наблюдения и интервюта, на базата на които изготвя доклад, който трябва да предостави в срок пред съда.
– Социалният работник може и да изпълнява ролята на попечител в случаите, когато се допуска отнемането на детето от неговите родители в защита на собствените му интереси, както и в случаите на оспорване на осиновяване.
– При осигуряването на съгласието и разбирането на кандидат-осиновителите относно точния смисъл на осиновяването и конкретните нужди на детето.
За целите, посочени по-горе, родителите и роднините на детето са длъжни да предоставят цялата информация при поискване. Има известно разбиране, което може да се прояви – в случаите на деликатна информация родителят да не се споменава източника й. Не трябва да забравяте обаче, че това, което споделите, винаги може да бъде подадено за проверка от страна на други инстанции и служби. Разследването на факти и обстоятелства може да започне дори и при подаването на анонимен сигнал, ако се счете, че интересите на детето са застрашени по някакъв начин.
Много важен момент за българите, живеещи в UK и представляващи страна по бракоразводно дело или дело за определяне на бъдещите отношения с деца, е да разберат, че ролята на служителите на CAFCASS не се изчерпва само със срещите с детето и подготвянето на съответния рапорт, но и продължава в процеса на съдебните заседания и при издаването на окончателната присъда.
Има две основни страни, които заедно с всички други факти по делото накрая имат решаващо значение при взема-нето на решението на съда:
1. Желанието на детето;
2. Становището на служителите от CAFCASS.
По отношение на желанието на детето, то невинаги натежава при определянето на окончателното решение на съда, но колкото по-големи са децата, пропорционално нараства и правната тежест на желанията им. И все пак, съдебното решение не е напълно обвързано с тях, дори в по-късна възраст, и нерядко се стига до присъждане в полза на другия родител. При подобни случаи се вземат предвид и някои на пръв поглед „странични” фактори, които се разглеждат в тяхната комплексност – място и условия за живот, дали родителят е в настояща нова връзка, дали чака бъдещо дете в новото си семейство, какво е финансовото му положение, работното му време и възможността му да бъде пълноценен през свободното време на детето, след училищните му занимания, по време на ваканциите му и т.н.
Подобен бе един от случаите в нашия офис, при който ставаше въпрос за разделени родители с 11-годишна дъщеря, която искаше да живее с баща си. Той беше лекар по професия и също искаше дъщеря му да живее при него. Жилищните условия, които й предоставяше, бяха много добри, но накрая той не успя да докаже пред съда, че ще бъде винаги на разположение на детето. Посочи, че по време на нощните си дежурства и дежурствата си през уикендите ще ползва услугите на друга жена, която ще се грижи за дъщеря му. Съдът обаче реши, че майката, която работеше като козметичка на половин работна седмица, е по-подходяща към момента за съвместен живот с момичето и решението беше взето в нейна полза.
В такива случаи съдът взема под внимание не желанието на детето, а преценява отделните факти от по-общата картина за бъдещото му ежедневие до навършване на неговото пълнолетие.
Един от подценяваните от българските ми клиенти моменти е важният критерий на съда – родителят, който претендира за гледането на детето да може да докаже, че ще присъства пълноценно в неговия живот, както и че може да му осигури самостоятелно пространство (отделна стая). Никое британско съдилище няма да ви присъди дете, надхвърлило възрастта от 1 година, ако не сте в състояние да докажете, че можете да му осигурите една постоянна отделна стая от вашата.
За съжаление само безграничната майчина или бащина любов обикновено не е достатъчна сама по себе си, за да ви спечели делото. Поне в тази държава.