Великден е най-значимият празник от пролетния цикъл, бележещ краят на зимата и началото на пролетта и възраждащата се природа. В обредните ритуали свързани с този празник има редица прилики между традициите в България и Англия, но има и съществени разлики, които биха могли най-общо да бъдат обяснени с коренно различното историческо развитие на двата народа.
Важна роля за Великден има църквата, което засилва допълнително различията в обичаите и обредните практики. Според англо-саксонските вярвания, идването на пролетта е свързано с богинята на плодородието и зората Естре (Ēostre от тук идва и Easter), чийто символ е яйцето. В английските, а също и в българските символни представи, яйцето олицетворява възраждащото се начало и плодородието. След приемането на християнството Естре отстъпва място на възраждащия се Исус Христос.
Пъстрите великденски яйца заемат основно място в празника. По традиция те се боядисват най-рано на Велики Четвъртък. В България първото яйце се боядисва задължително в червено. В английските вярвания яйцата се оцветяват в ярки цветове, символизиращи идването на пролетта. Боядисаното яйце има по-скоро естетическа функция в Англия, докато в България хората вярват, че червеното яйце има силата да предпазва от природни бедствия, и че е символ на здраве и плодородие.
В английските традиции тези елементи отстъпват място на игрите с яйца. Най-разпространено сред децата е търсенето на яйца – възрастните крият шарени яйца на различни места и после децата тръгват да ги търсят. Според вярванията, тези яйца са скрити от великденския заек и този, който ги намери, ще има много късмет през годината. Хвърлянето на сурови яйца между двама души е друга подобна игра, при която, човекът, който изпусне яйцето, няма да има късмет през годината.
В България е разпространен обичаят-игра с чукане на боядисани яйца, при който хората премерват сили чрез яйцата и се вярва, че собственикът на това яйце, което остане здраво след двубоя, ще бъде здрав и силен като него.
Друга съществена част от празника е правенето на обредни хлябове, приготвени с мазнина и яйца и поръсени със захар – козунаците. Във формата на козунаците в двете страни също има редица различия. В България те са продълговати, кръгли или изплетени от отделни парчета тесто, а в Англия е традиция правенето на кифлички (hot cross buns),на които има кръст или направен от тесто кръст върху кръгъл хляб. Кръстът символизира християнството и мъките на Исус Христос когато е разпнат, но също и триумфът му над смъртта.
В Англия в навечерието на Великден се палят огньове. В нощта срещу Великден по време на нощната служба се палят великденските свещи. След това всички те се гасят и се прави нов огън, от който се запалва и освещава голямата великденска свещ. Всички, които присъстват на службата, палят своята свещ от нея. Тази свещ символизира светлината на света, която е Господ. Голямата свещ стои запалена през 40-те дни до възкачването на Христос на небето. На много места в Англия фигурката на предателя на Христос, Юда Искариотски, е изгаряна в големия огън на открито във великденската вечер.
В България, на църква се ходи в нощта преди настъпването на Великден или в първия ден от Великден. Свещта, която е запалена от великденската свещ в църквата, се донася в къщата и от нейния огън се запалва огнището или кандилото. Църквата се е противопоставила категорично срещу обичаят с паленето на великденските огньове и до известна степен е съумяла да ограничи проявите на този обред, но не ги е изкоренила напълно. Този обичай много наподобява паленето на големи огньове на Благовещение, което е традиция за българите и съвпада с деня на празнуването на Великден в Англия.
Разминаването в датите на честванията на този светъл пролетен празник се дължи на различията в пресмятането на датите в римо-католическата и православната църква.
В Англия най-известния и обичан символ на Великден е великденският заек. Той е символ на плодородното начало, защото е едно от най-плодовитите животни, познати на човека. Традиция е великденският заек да присъства в целия празничен обреден цикъл, като той носи много шарени яйца в плетена сламена кошница.
Бялата лилия е друг основен великденски символ в английските традиции. Тя символизира новия живот, който идва от възкресението на Христос и олицетворява чистота, надежда, доверие. В България няма подобни символни персонажи. Като единствен символ, свързан с великденските празници в България остава яйцето.
Самата насоченост на празника Великден е придобила различни измерения при англичани и българи. В България всичко е по-скоро насочено към скъсването с големия 40 дневен пост, докато в Англия се обръща повече внимание на идването на пролетта, на възраждащото се ново начало. Към него именно са насочени шарените великденски яйца, правенето на специфичните обредни кифлички с кръстния знак и вярването в добрия великденски заек, носещ късмет и плодородие на всички. Църквата е изиграла важна роля за доразвиването на тези вярвания и присъединяването на нови. В България християнството се разпространява на едно по-битово равнище, което от своя страна пък запазва познатите езически вярвания.
Великденските празници в България и Англия са поели по различни пътища в своето развитие, претърпявайки различни влияния и промени от разнородни източници. Ролята на църквата е важна, тъй като Англия попада под влиянието на римо-католическата, а след това и на протестантската църква, която по-скоро обръща внимание на светските проблеми, отколкото към духовното и културното богатство, което води до заличаването на някои обичаи. България попада в лоното на православната църква, но поради исторически причини православието не съумява да приведе под пряк контрол българските обичаи и вярвания, което проличава в целия обреден комплекс свързан с Великден. И все пак в честванията на този най-светъл пролетен празник както в родината, така и в Англия, има и много общи черти.