„Жена ми и аз искаме да се разведем по взаимно съгласие. Кога можем да дойдем в офиса и да напишем документите?“.
Едни от най-често задаваните въпроси към адвокатите идват по линия на „уреждането“ на семейните отношения чрез развод. Може ли двойката просто да се раздели по взаимно съгласие?
Казано накратко, такова нещо като развод по взаимно съгласие не съществува във Великобритания, за разлика от България, където той е масово използван за основание на официалната раздяла между двама души.
И българите на Острова, волно или неволно, ходят с тази инерция на мислене при адвокат, като желаят да приключат брачната си връзка именно по този начин – взаимно да се съгласят, да се разпишат и да си поемат по пътя.
Не и тук обаче
Тук можете да уредите финансовите си отношения и отношенията с децата ви по взаимно съгласие и съдът дава доста голяма свобода в това отношение.
Но причините за развод във Великобритания могат да бъдат единствено една от следните: изневяра; неразумно, неприемливо или непристойно поведение; изоставяне; двегодишна раздяла; петгодишна раздяла.
Един голям плюс на тукашната съдебна система, за разлика от българската, е, че щом налице има иск за развод, крайният резултат е най-често приключване на брака. Тоест, ако има подадена молба за развод, по каквато и да е било причина (стига да е законово установена, а не например „подстригва си косата прекалено късо“), съдът почти винаги постановява като крайно решение разтрогването на брака, поради мотива, че една от страните не желае повече да живее в брачна връзка с другата страна.
Важно е да се отбележи, че причината за развода (каквато и да е тя) в преобладаващите случаи не оказва влияние върху другите две важни последици от него – разрешаване на финансовите въпроси след брака и решението при спор за упражняване на родителските права върху децата.
Независимо от вината за разтрогването на брака или пък чия е била, примерно, изневярата, съдът обикновено присъжда децата на този родител, при който те ще се чувстват по-добре и ще им осигури по-добрите материални и духовни условия за живот и развитие.
Тук я няма погрешната практика, че виновният за развода съпруг не може да бъде добър баща, защото отношенията между двамата родители се разглеждат като напълно отделни от тези с децата им.
По отношение на изневярата има две важни особености в английското право и те са:
1. Тя трябва да е реален факт, т.е. осъществена. За изневяра се счита сексуален контакт с лице от отсрещния пол (за разлика от това тълкувание в редица други европейски държави). Ако лицето е от същия пол или няма осъществен сексуален контакт, тогава изневярата не съществува като законен критерий за развод.
2. Правото за подаване на иск за развод в този случай принадлежи единствено на „невинната“ страна. Ако узналият за изневярата съпруг/а напусне изневерилия партньор/ка, без да подава молба за развод, правото му/й за такава не отпада.
Най-често срещаната причина, на която се основават разводите във Великобритания, е неприемливото и непристойно поведение. Но за да се присъди развод на това основание, пред съда трябва да се докаже, че:
1. Бракът е разстроен необратимо.
2. Една от страните има поведение, което не може да се приеме, и толерира повече от другата страна.
Другите основания
Изоставянето е най-рядко използваният мотив за развод.
Често използвани поводи са 2-годишните и 5-годишните раздели – когато семейната двойка не желае да живее заедно повече, но не е готова да предприеме окончателната стъпка към развод. След известно време, когато евентуално се срещне нов партньор, това решение узрява само по себе си. При тези две времеви раздели съдът обикновено налага като изискване да се докаже, че другата страна е известена за развода и събитията не се случват без знанието й.
Делата за развода са секретни и документите остават в съда, с цел страните да могат свободно да изложат своите доказателства и основания, като в окончателното съдебно решение за присъждането на развод не се споменава причината за него.