Сред най-големите български празници се нарежда Гергьовден, който се празнува на 6-ти май. На него празнуват имен ден хората с име Георги, Гергана, Генчо, Геновева, Ганка и др. Георги е и най-често срещаното име в Родината. Този празник предвещава настъпването на лятото и се свързва със започването на новия стопански сезон. Празникът е свързан с множество и разнообразни обичаи и вярвания, едно от които е че ако вали на Гергьовден, годината ще е плодородна.
Традиционен за Гергьовден обичай е да се приготвя курбан от мъжко агне и цялото семейство да се събере, а имениците отварят дома си за всички гости, които искат да ги поздравят. Характерни за трапезата на този ден са и обреден гергьовски хляб, зелен лук, баница, млечни продукти (каквито не трябва да се дават назаем на Гергьовден, според обичаите), агнешка дроб сърма, пресен чесън и варено жито. Обикновено това се спазва предимно по селата, докато в градовете хората обичайно успяват само да си приготвят печено агнешко.
Множество обичаи на Гергьовден са свързани със здравето, като например къпане в “лява вода” – вода от мястото, където реката завива вляво – и се смята, че това ще излекува болните. Също така в земята се заравя червено великденско яйце, като това се прави за плодородие. Смята се, че на този ден е добре да се отъркаля човек в росата, за да е здрав. За премахване на лунички пък се смята, че е полезно да измиете лицето си с капки гергьовска роса.
На Гергьовден се доят животните и всеки близък трябва да пийне от млякото. От същото това мляко се изсипва малко в реката, за да може през годината то да е обилно. За курбан се избира първото мъжко агне, което се е родило. Неговата кръв трябва да бъде излята в течаща вода, което според поверията се прави, за да не спира берекета в къщата. Костите от курбана пък трябва да бъдат заровени в земята. На Гергьовден също така се свиват венци и се берат билки (здравец, чесън, гергьовче, коприва – тези, за които се смята че са против “лоши очи”), като този ритуал бива извършен от децата и от младите жени.
История на Свети Георги
Свети Георги е християнски мъченик, живял в Римската империя, в Кападокия, в Мала Азия. Велик пълководец, който е провъзгласен за трибун (военна титла) само на 20 години. Служил е в личната гвардия на тогавашния римски император Диоклециан. Същият император издава едикт за преследване на християните през 303 година и Георги получава заповед да участва в това преследване. Той обаче отказва и разкрива, че е християнин, което води до подлагането му на мъчения и екзекуцията му.
Едно от преданията за Свети Георги е това за девойката и змея. Тази легенда разказва, че до едно голямо езеро живеел змей, който убивал много хора и хората не успявали да го победят. Помолили своя владетел да им помогне, а той заповядал всеки ден гражданите да дават по едно от децата си на змея, но един ден дошъл ред и на неговата дъщеря. Но когато тя била заведена до езерото, за да бъде предадена на змея, Свети Георги се появил на бял кон и пробол змея с копието и впоследствие казал на хората, че е пратеник на Иисус Христос, идващ да ги избави от злото.
Според българско предание, Свети Димитър и Свети Георги са братя близнаци, които са разделили годината помежду си. За Свети Димитър е била зимата, докато Свети Георги е получил лятото. Именно затова се смята, че Димитровден обозначава идването на зимата, а Гергьовден обозначава настъпването на лятото. Също така обикновено селскостопанските работници биват разпуснати на Димитровден, а наемането им започва от Гергьовден.
Освен Гергьовден, на 6-ти май се отбелязва Денят на храбростта и празникът на българската армия.