Казано накратко, доста е сериозно. Особено в държава като Великобритания и особено във времена като днешните, когато сме постоянно свързани по интернет и чрез смартфоните си. Дебненето и тормозът обикновено тук се наричат с общата дума “stalking” и носят своята наказателна отговорност пред закона. Инцидентите в тази насока, разбира се, не са еднакво сериозни, но като такива се считат активното фиксиране върху живота на даден човек – на улицата, в интернет, по телефона и т.н., които в един момент могат да причинят емоционална травма или да прераснат в агресия спрямо въпросното лице. Сериозността на подобно поведение не се разглежда толкова спрямо дадения момент или инцидент, колкото като продължителност и последователност във времето, които могат да доведат до депресия, страх и параноя, та дори и до по-фатални състояния.
В Англия явлението “stalking” се третира доста сериозно
Има създадена специална линия за лица, които се явяват жертва на подобно поведение – National Stalking Helpline, към която са се обърнали за помощ през последната година 2,200 лица, от които по-голямата част са жени. Значителен процент от тях са споделили, че в резултат на продължителното преследване животът им се е променил драстично, загубили са работа, приятели, наложило им се е да сменят адреса на жилището или работното място, спрели са да водят какъвто и да е било социален живот и т.н. В разговорите по линията дори има регистрирани обаждания на 14-годишни деца, които са били преследвани по пътя към и от училище
За разлика от редица други държави във Великобритания подобно преследване е незаконно и в местното законодателство то е класифицирано като криминално проявление. Нови добавки и промени бяха направени през миналата година в досега действащия Protection from Harassment Act, 1997. В него бяха обособени две основни stalking провинения. Отдел 2А на закона разглежда преследването като акт, а Отдел 4А разглежда преследването като деяние, довело до състояния на стрес или страх от нападение. Последното се наказва със затвор до 5 години.
Всяко полицейско обучение в Англия днес включва и тренинг по методите за борба срещу личното преследване. Докато в миналото на подобен проблем са махвали с ръка или пък са го срещали с насмешка, сега вече съществува дори Национален ден за борба с това явление – 18 април. Тогава гражданите се приканват за ранно и навременно известяване на проявите на stalking и за постоянна връзка с местната полиция, дори в случаите, когато проявата не ги касае лично.
Ако не сте сигурни дали вашият случай може да се определи от закона като „преследване“, ето ви 10 въпроса, които полицията обикновено задава в случай на направено подобно оплакване:
- Много ли се страхувате?
Според полицейската практика, нивото на страха, който жертвата изпитва, се явява мерило за опасността на действията срещу нея. Понякога преследването може бъде безобидно, само по себе си, действие, като минаване покрай дома на жертвата в определени часове, покани за среща, за вечеря и т.н. Но в своята съвкупност, честота на повторение и непрекъснати тествания на ответната реакция те често водят до акумулиране на агресия и нарастваща заплаха в поведението, което от своя страна води до нарастване на страха и у жертвата, за което благоприятства и презумпцията, че няма към кого да се обърне за помощ, защото полицията вероятно няма да погледне насериозно на такива повтарящи се „покани за срещи“.
- Били ли сте вие, или вашето семейство обект на тормоз от същото лице преди?
Един от най-категоричните показатели за фиксация и бъдеща заплаха е, ако тази история е имала и предистория. Т.е., след като лицето го е правило и го прави сега, вероятно ще продължава да го прави и занапред.
- Нападал ли е някога ваша собственост и увреждал ли я е по някакъв начин?
Ако подобно поведение е налице и е било показано нееднократно желание да се нарани нещо, което се асоциира с жертвата, за да се подбие усещането й за сигурност, това се счита за недвусмислено предизвестие за бъдеща физическа заплаха и трябва незабавно да се сигнализира в полицията.
- Посещава ли ви в дома или в работата, обикаля ли около местата, където основно пребивавате?
Класическият stalking рядко се изразява само в следване от дистанция. Обикновено той бързо прераства в зачестяващи опити за директен контакт с обекта. Понякога този „случаен“ контакт може да бъде при всекидневния маршрут към работата или на други публични места. Далеч по-голяма потенциална заплаха носят обаче преследвачите, които са склонни да посещават своя обект, или да се навъртат около дома му, на работата или по други места. Това сигнализира за една потенциално висока готовност за планирано физическо нападение поради факта, че са в състояние да събират данни и да трупат информация за навиците на другия човек.
- Отправял ли е към вас форми на заплаха за физическо насилие?
В случая подобни заплахи могат да бъдат както директни, така и индиректни (рисунки или фотографии, на които сте осакатени, например). Това също се явява основателна причина за действие на полицията, защото, както практиката показва, дори и след години заплахите често биват изпълнявани.
- Тормозил ли е ваши приятели или колеги?
Ако отговорът е „Да“, за полицията това означава, че фиксацията върху вас е достатъчно силна, за да включи и трети лица, които често пъти се разглеждат като препятствие по пътя към вас и има по-голяма вероятност първи да станат обект на агресия или нападение.
- Нападал ли е други лица или случайни свидетели, свързани по някакъв начин с вас?
Както отбелязахме в горния въпрос, склонността за насочване на агресията към трети лица говори единствено за склонността тази агресия да бъде пренесена впоследствие и върху вас.
- Въвлякъл ли е и други лица в тази ситуация, които да го информират за вас?
Утвърдителният отговор на този въпрос трябва да се разглежда в контекста на Точка 4 – сигнал за потенциална готовност за планирана агресия поради факта, че се събират данни и се трупа информация за вас.
- Има ли преследвачът ви настояща или предишна история на прекомерна употреба на алкохол или на ползване на наркотици?
Тълкувание на причината за този въпрос е излишно да се прави.
- Известно ли ви е дали този човек е прилагал тормоз и над други хора?
Отговорът тук също е ясен – ако веднъж вече е имало прецедент, значи границата е мината и следващия път това ще стане още по-лесно и бързо.