Ако се загледате в британските парламентарни дебати за не повече от 5 минути, няма как да ви убягнат странната визия на заседателната зала, дребните сдърпвания на депутатите по въпроси, които ние определяме като „бели кахъри”, носенето на перуки от персонала, честото дюдюкане на депутатите и фактът, че няма електронна система за гласуване, а депутатите биват броени човек по човек. Всички тези странности са част от протокола, наречен „Парламентарна практика” и написан от Ерскайн Мей през 1844. Какви други странности крие британският парламентарен протокол, ще разгледаме тук.
- Депутатите нямат право да се обръщат един към друг на лични имена
Това може да звучи като забавно правило на пиянска игра, но наистина фигурира в кода на поведение. Правилният начин депутатите е да се обръщат един към друг е „почитаемият народен представител от …” и се споменава избирателният район, чийто представител е даденият депутат. Ако не могат да си спомнят от кой избирателен район е адресатът, депутатите имат право да се обръщат към него като „моят почитаем приятел”, ако той е обикновен депутат или като „моят най-почитаем приятел”, ако той е депутат с министерски функции.
Единственият, който може да се обръща към депутатите поименно, е председателят.
- Депутатите нямат право да се обръщат към когото и да било, с изключение на председателя
На депутатите е позволено да говорят само към един човек директно и това е председателят. Това е обяснението и защо всички изречения на британските депутати започват с „Господин Председателю”. Нямат право да адресират изказвания директно друг депутат, а когато говорят за опонентите си, трябва да използват трето лице, единствено число. В действителност, депутатите тук усилено си шушукат един с друг на задните редове, но това не се счита за част от дебата.
- Снимането в заседателната зала – строго забранено
Никой няма право да снима или да прави видеоклипове в заседателната зала, с изключение на монтираните телевизионни камери, използвани за живото предаване на дебатите в Парламента. Снимането също е забранено в по-голяма част от Уестминстър поради строгите мерки за сигурността и е силно ограничено в публичните зони на двореца.
- Някой може и да е лъжец, но не и в парламента
Парламентът има стриктни правила за „забранен непарламентарен език”. Една от думите в този „непарламентарен език” е думата „лъжец”. Депутатите, които се обвиняват взаимно в клевета, обикновено биват помолвани от Председателя да си вземат думите назад или ще бъдат изгонени от парламента.
- Да наречеш някого „лицемер” означава, че не зачиташ общата посока на законодателните промени
Странно, но това правило се свързва с факта, че кабинетът носи колективна отговорност за всички взети решения и всички министри трябва на теория да подкрепят всяко решение на правителството, макар че на практика това никога не е така. По същата логика, щом едно решение мине успешно през Парламента, на книга се води, че всички депутати го подкрепят. Въпреки че това си е чиста проба лицемерие за опозиционните депутати, народните представители нямат правото да обявяват когото и да било за „лицемер”.
- Без архаични обиди, моля!
Парламентът има списък със забранени за използване архаични обиди, който включва следните думи: „pipsqueak” – мижитурка, „swine” – свиня, „rat” – предател, „blackguard” – негодник, „tart” – гювендия.
- Обличаш тениска, ставаш център на внимание
Парламентът има много строг код на обличане – мъжете трябва да носят риза и вратовръзка, докато жените трябва да се обличат в бизнес стил. Тениски с лозунги не се позволяват.
Депутатите не биват изгонвани, ако носят тениска, но привличат вниманието на председателя и обикновено това е начин бързо да станат тема от текущите дебати.
- Закон срещу носенето на доспехи в сградата на парламента
Както може да се предположи, това е много старо правило – на цели 700 години. През 1313, при крал Едуард II се приема законът, с който е въведен този код. Той е бил приет, защото с носенето на доспехи, „някои лица” са пречели на дебатите. Внасянето на мечове, саби, шпаги и рапири също е забранено в същия закон. Дори и днес депутатите имат специално място за закачането на лични оръжия до връхните си дрехи в гардероба до заседателната зала.
- В парламента се говори само на английски
Въпреки че уелският, заедно с английският, е официален език в Уелс, в парламента не може да се говори на уелски. Цитати на чужди езици, обаче, могат да бъдат вмъквани в изказванията.
- Мъжете депутати, за разлика от жените, нямат правото да внасят чанти в заседателната зала
Това правило наистина вбесява мъжката част на депутатите в Уестминстър, тъй като създава известни неудобства, а логично обяснение няма. Още една особеност на протокола е, че мъжете депутати нямат правото да говорят, ако носят шапка, докато жените имат, макар че до 1998 г., за да повдигне процедурен въпрос, всеки британски депутат е трябвало да си слага черна цилиндрична шапка. Правилото било премахнато от правителството на Блеър, защото „превръщало британския парламент в посмешище.”