Някои от най-популярните фрази в английския език имат доста дълга история, стигаща чак до дните на Средновековието. В тази статия ще ви представим десет подбрани фрази от „Речник на идиомите и техния произход“ (Dictionary of Idioms and their Origins), от Линда и Роджър Флавел, който може да се купи в Amazon.
.
The apple of one’s eye
(Особено ценен и важен)
В ранните англосаксонски векове зеницата на окото била известна още като „ябълката“, тъй като се е считала за твърда, кръгла частица, наподобяваща на ябълка. И поради факта, че деликатната зеница играела най-съществената роля за зрението, тя е трябвало да бъде защитавана като особено голяма ценност и така се превърнала в синоним за изключително обичан и ценен човек или предмет. Има исторически свидетелства за употребата на тази фраза дори от първият крал на Англия – Алфред Велики.
Baker’s dozen
(13 на брой)
Въпросната фраза е свързана с кралски декрет, издаден през 1262 г., носещ името Assize of Bread and Ale. През този период пекарите редовно прецаквали народните маси, продавайки им хляб под допустимия грамаж. За да се прекратят подозренията за спекулациите с грамажа, пекарите били задължени да дават по едно безплатно парче хляб към всеки самун, както и 13-и допълнителен хляб към всяка дузина.
To curry favour
(Подмазвам се)
Оригиналната староанглийска фраза „curry favel“ означавала „чистя дорест кон“ и идвала от френската алегорична поема „Le Roman de Fauvel“, написана през 14-и век.
В нея един червеникавокестеняв, дорест кон, олицетворяващ измамата и лицемерието, бивал грижливо разчесван и чистен от тези, които искали да спечелят неговото благоразположение. Творбата набрала голяма популярност за времето си и влезнала в речника на хората, които обвинявали онези, които преследвали егоистичните си цели чрез ласкателства, че „разчесвали дорестия кон“ (to curry favel). През следващите векове фразата леко се променила на „curry favour“.
To play devil’s advocate
(Неоснователно оспорвам напълно разумно/валидно твърдение)
„Адвокат на дявола“ идва от латинската фраза „advocatus diaboli“. Това е прозвището, което хората дали през Средновековието на служителя, представляващ интересите на Римокатолическата църква в публичния дебат по предложенията за канонизирането на мъченици в светци.
Служителят на църквата се опитвал всячески да оспори канонизацията, изтъквайки аргументи за слабостите на кандидатурата.
Официалното название на този пост, заеман от представителя на църквата, било „Разпространител на вярата“ (promotor fidei) и се счита, че той бил създаден от Папа Лъв X в началото на 16-и век.
To throw down the gauntlet
(Отправям открито предизвикателство)
Добре познатата ни фраза „хвърлям ръкавицата“ идва от средновековния кралски двор, където дуелите били често търсено решение на конфликтните ситуации. Само че „ръкавицата“ не приличала много на днешните си варианти, а била т.нар.gauntlet – част от бронята, предпазваща подлакътя на ръката. На рицаря му се налагало да си поиграе с ремъците й, преди да я разкопчае, изхлузи от ръката и стовари с трясък в краката на опонента. Целият този акт играел ролята на публичен шамар по егото на предизвикания.
Hue and cry (to raise hue and cry)
(Вдигам врява, за да привлека хорското внимание)
„Hue“ и два от старофренската дума „huer“ (извиквам високо). Учените датират тази фраза към 12-и век и действащите тогава разпоредби в Англия, според които „ако видиш, че се извършва престъпление, ти си длъжен да вдигнеш голяма врява (hue and cry), за да предупредиш намиращите се наоколо и да ги ориентираш къде се намира престъпника, така че да го заловят“
A nest egg
(Резервна сума пари)
До 14-и век тази фраза е била използвана от селяните, за да обяснят защо са оставили едно яйце в полога на кокошката. Целта билo да я насърчават да продължава да снася яйца на същото това място. През 17-и век фразата еволюирала до днешното си значение – заделени настрана пари за бъдещи разходи.
A red-letter day
(Специален ден, ден с особено значение)
През 15-и век, в общия годишен календар станало обичай да се изписват в червено всички празнични дни и дати, посветени на светци и покровители, докато останалите дни се вписвали там с черен цвят.
To sink or swim
(Провалям се или успявам, благодарение единствено на себе си)
Тази фраза се отнася до известното средновековно „Изпитание на водата“. Практиката повелявала да се остави на водата да реши дали лицето е виновно или не. Обвиняемият бил хвърлян в езеро и според тогавашните убеждения, водата щяла да върне всеки, който не бил покръстен в нея. Следователно ако хвърленият човек потънел, значи бил невинен. Ако имал обаче „щастието“ да изплува, значи бил виновен и го чакала присъда.
To call a spade a spade
(Назовавам проблем с истинското му име)
Древните гърци имали пословица за умението да се изразяваш ясно: „to call figs figs, and a tub a tub “ (да наричаш смокините „смокини“ и ваната „вана“). Когато известният хуманист и просветител, Еразъм Ротердамски, съставил своя сборник от древногръцки и латински пословици на име Adagia , той обаче объркал гръцките думи за spade (лопата) и tub (вана) и така новият му вариант на поговорката набрал популярност.