За даден работодател е незаконно да дискриминира някого по расови предразсъдъци. Това се отнася за всички работодатели, без значение от големината им. Повечето работници, служители, стажанти и самонаети хора имат законна защита срещу расова дискриминация във всички аспекти от наемането на работа, включително при: набиране на персонал, подбор, повишение в длъжност, обучение, изплащане на възнаграждения, съкращение, уволнение и условия на самата работа.
Професионалните съюзи са длъжни да не дискриминират сегашните и потенциалните си членове.
Кога расовата дискриминация не е незаконна
Съществуват определени ситуации, при които се разрешава расова дискриминация.
Ако определени условия и изисквания на дадена професия могат да бъдат изразени като “автентична професионална квалификация”, те може да не са предмет на дискриминация. Например, правдоподобно е за собственик на китайски или гръцки ресторант да желае да наема сервитьори само от китайски или гръцки произход, понеже условията на самата работа го изискват. Правдоподобно е за даден азиатски приют за жени, които са били жертви на насилие, да се наемат само азиатски работнички, за да може жертвите да се приобщят и комуникират по-лесно с представителите на своята раса.
Расовата дискриминация не е незаконна ако работата е в частно жилище, в по-голямата си част работата е в чужбина, или когато, при определени работни позиции, Короната е работодател.