Европейците с британско гражданство имат право да доведат със себе си съпруг/-а от извън Европейския съюз във Великобритания

Европейският съд разпореди, че европейски гражданин, който получи британско гражданство, не губи правото си да вземе със себе си във Великобритания съпруг/-а, които не е от страна на Европейския съюз. Вестник „Гардиън“ предава, че решението на съда е взето по дело, което се смята за знаково.

След петмесечни дебати по темата, съдът разпореди, че британското Вътрешно министерство неправилно е отказало на жена с двойно гражданство (британско и испанско) да вземе със себе си във Великобритания своя съпруг, който е от алжирски произход.

Адвокатите по имиграционно право смятат, че това решение на съда ще се отрази на много европейски граждани, кандидатстващи за британски паспорти и на хора в брак или обмислящи брак с граждани на трета страна.

„Това са чудесни новини за гражданите на Европейския съюз, които са се преместили в друга европейска държава, защото им позволява да се възползват от разумните европейски правила да се съберат с членовете на семействата си“, казва имиграционния адвокат Колин Йео, експерт по свободата на движение.

Случаят на Гарсия Ормазабал и нейният съпруг Туфик Лоунс бе отнесен до Европейскя съд от Върховния съд в Лондон миналата година, когато британското Вътрешно министерство отказа молбата на алжиреца за постоянно пребиваване във Великобритания.

Той пристига в страната през 2010 година с шестмесечна виза и след това удължава престоя си незаконно.

Отмазабал се премества във Великобритания като студентка през 1996 година и от 2014 г. работи на пълно работно време. През 2009 година тя става натурализиран британски гражданин, но запазва и испанското си гражданство.

Вътрешно министерство твърдяло, че правата от директивата за свобода на движението престанали да се отнасят до Ормазабал, откакто е станала британска гражданка и че тя трябвало да бъде третирана като всеки друг британец в страната, който трябва да мине през строги имиграционни процедури, за да се прецени дали съпругът й ще има право да пребивава във Великобритания.

Становището било, че в случая важат местните имиграционни правила и затова съпругът на испанската гражданка няма право да кандидатства за постоянно пребиваване по законодателството на Европейския съюз.

Европейският съд, обаче, отсъжда в полза на семейството.

Адвокатът на Ормазабал описва решението на съда като важна стъпка, защото показва, че Европейският съд се придържа към мнението, че интепретирането на европейските закони за свобода на движението трябва да отиде отвъд рамките на директивата и трябва в необходимите случаи да се осигури свободно движение на семействата, както и на живота и връзките, които тези хора създават, след като имигрират и се установят да живеят за постоянно.

Адвокатът й добавя, че това е победа за неговата клиентка и за Испания, която я подкрепя, и загуба за британското Вътрешно министерство и Полша, която изненада всички с решението си да подкрепи позицията на Великобритания в своите изявления пред Европейския съд през май.

Европейският съд разпореди, че европейската директива, която се отнася до правата на Ормазабал, е спряла да важи за нейното пребиваване във Великобритания. Въпреки това институцията реши, че нейният съпруг има „деривационно право“ според правилата за свобода на движението.

Съдът каза, че ако правилата за свобода на движението са ефективни, европейски граждани като Ормазабал, които са се преместили в друга страна от Европейския съюз и получили гражданство там, трябва да продължат да имат правото да създадат семейство.

Ормазабал подаде иск в съда срещу британското Вътрешно министерство, но миналата година Върховният съд предаде делото на Европа и помоли Европейския съд да реши дали британското правителство е нарушило свободата на движение и семейните права.

Върховният съд е съобщил на Европейския, че има своите съмнения относно съвместимостта на решението на Вътрешното министерство и британското законодателство с европейските закони и поиска насоки от Европейския съд относно прилагането на собствените му закони.

Делото имаше толкова голямо значение, че Испания и Полша, както и британският вътрешен министър, излязоха с правни становища през лятото.

В решението си Европейският съд отбелязва, че европейската директива за свобода на движението и семейни права не дава права на европейските граждани, които не са упражнявали тези права, като са се преместили в друга държава от общността.

Директивата обаче дава тези права на европейски гражданин, който се е преместил в друга страна и това са т.нар. „вторични“ или „деривативни“ права“.

Съдът отбеляза, че отказването на тези права на Ормазабал на основание на това, че тя е станала британска гражданка, не е съобразено със закона.

Това тълкуване на европейския закон е довело до третирането на Ормазабал по същия начин, по който и друг британски гражданин, който никога не е напускал Великобритания, без да се вземе предвид факта, че тя е упражнила правото си на свобода на движение като се е установила в страната и е запазила своето гражданство по произход.

Йео заяви още, че разпореждането на съда вероятно няма да гарантира семейни права за европейските граждани, които са станали граждани на друга страна членка на Европейския съюз и са се отказали или са загубили гражданството си от страната, от която са се преместили. Но това не е проблем в случая на Ормазабал и затова темата ще бъде отворена за правна аргументация.

Говорител на британското вътрешно министерство заяви: „Разглеждаме решението на съда и внимателно обмисляме неговото влияние“.