Ние българите много обичаме да казваме: „Пито – платено“. Да, но не и ако се окаже, че жената, за чиито секс услуги сте заплатили, е била жертва на секс трафик. Последиците от това могат да ви застигнат във всеки един бъдещ момент, ако съумеят да ви идентифицират като неин клиент, дори ако това е било еднократно.
Според британското законодателство „секс трафик“ е експлоатацията на жени и деца както в рамките на тяхната страна, така и на международно ниво, с цел извършването на секс услуги. Комерсиалната им експлоатация включва дейностите: порнография, проституция и международен трафик.
Някои от жертвите на този трафик са извадени на показ за извършването на проституция, примерно, по улици и магистрали. По-голямата част от тях обаче остават невидими, намирайки се по места, като покрайнините на града или дори в някоя от съседните ви къщи. Други са заставени да работят в по-открити обществени места, като шопинг центрове, стриптийз барове и т.н.
Както е логично да се предположи, посоката на този трафик е предимно от Изток към Запад. Трябва да отбележим, че голяма част от жертвите се отзовават в тази ситуация, подвеждани от щедрите обещания на непознати компании и организации за работа в магазини, ресторанти и т.н.
В нашата статия няма да разглеждаме защо тази практика продължава все така успешно въпреки дейността на толкова много правителствени и неправителствени организации.
Извън очевидните корупционни схеми по върховете
Това, което поддържа този „бизнес“, е високото пазарно търсене на секс услугите. Според данни на United Nations Office on Drugs and Crime (UNODC), най-голям е броят на жените, изнесени чрез трафик мрежи от Азия, следван от регионите на Централна и Източна Европа. Паспортите и личните им документи по правило им се отнемат, те биват постоянно местени на различни адреси и им се казва, че пребивават в държавата нелегално, което води до пълната им обърканост и зависимост. Ако се добави и фактът за големите им финансови задължения към трафикантите и състояние на зависимост от наркотици, към което често биват умишлено тласкани, както и постоянните заплахи, че нещо може да се случи с близките и децата им в родната страна, логично този кръг на отчаянието се затваря за тях отвсякъде, без почти никаква възможност за изход.
Въпреки че всичко това се случва и около нас, във Великобритания голяма част от хората живеят с мисълта, че трафикът на жени и деца става „някъде там“ и няма нищо общо с тях.
Според британските специалисти, е трудно да се направи успешен обобщен образ на типичния клиент на тези услуги. Мъжете, които плащат за тях, са и бедни, и богати, идващи от различни краища на света, много от тях са женени, с престижна работа и собствено семейство.
Една от причините, правещи този бизнес особено печеливш през 90-те, бе липсата на закони за регулиране, защото официалната версия бе, че жените доброволно са избрали да изпълняват такъв род функции, без да се отчита реалността за останалата част от въвлечените лица.
През 2003 регулациите на закона във Великобритания (Sexual Off ences Act) обаче сложиха тежестта на наказанието изцяло върху потребителите на тези услуги, които несъзнателно подкрепят този пазар. Въпросният закон постановява пълно игнориране на защитата на мъж, ако той е ползвал услугите на жена, която е жертва на трафик и е регулирана от сводник. Такъв мъж подлежи на наказание, независимо от позицията и правната му защита, ако се докаже, че е направил заплащане за секс услуга. Наказанието, което се налага, е същото както при изнасилване и в зависимост от обстоятелствата варира от огромна парична глоба до доживотен затвор и доживотно криминално досие.
Допреди въвеждането на тези промени по-строгите наказания се отнасяха само от постоянните нарушители, а тези с първо провинение и без предистория се отърваваха много леко. Според новия закон обаче, вече не съществува разлика между тези, на които им се случва за първи или за N-ти път, като и в двата случая лицата се третират като извършители на изнасилване.
Един от железните принципи на британското законодателство е: „Незнанието на закона не може да ви послужи като оправдание“. Според новите регулации се прилагат редица тестове, целта на които е да докажат единствено, че въпросната жена е била жертва на трафик и че въпросният мъж е платил за секс с нея. И с това се изчерпват всички доказателства за неговата вина и за последващата присъда.
Още едно допълнение, утежняващо положението на провинените е уточнението, че дори ако мъжът попита жената, дали е жертва на трафик и тя отрече, но впоследствие се окаже, че е – това не се тълкува като оневиняващо обстоятелство и мъжът отново подлежи на пълния размер наказание.