Данъчната година, наричана още финансова, представлява период от 12 месеца, през който трае, важи и се прилага държавния бюджет. В Обединеното кралство началото и краят на данъчната година не съвпадат с тези на календарната година; краят е на 5-ти април, а началото на новата е на следващия ден – 6-ти април. Нека разберем защо е така:
Според стария британски календар, действал преди 18 век, първият ден от новата календарна година е бил на 25-ти март, а не на 1-ви януари. Затова е било и съвсем нормално и данъчната година да започва на същата дата.
Когато след време календарът бива реформиран и 1-ви януари се превръща в първия ден от новата календарна година, данъчните служби решават, че не е нужно допълнително да объркват населението, сменяйки и датите за начало и край на финансовата година и затова ги запазили.
След това във Великобритания се приема Григорианският календар и датата 2-ри септември през 1752 година е последвана от 14-ти септември. Този ход кара широката общественост да недоволства. Хората се гневят, че така губят почти две седмици от живота си.
Тогава данъчните служби решават, че не могат да започнат следващата данъчна година на 25 март, както обикновено, понеже и без това ядосаните данъкоплатци ще се разгневят още повече задето трябва да платят пълен годишен данък за година, състояща се от едва 354 дни.
С цел да се успокои обществото и да се спре загубата на приходи от британската хазна, е решено данъчната година да бъде удължена според новия календар и да приключва на 5-ти април, а новата да започва на 6-ти април. Тази промяна се запазва и до днес.