Освен, че е известен като най-студения, вторият месец от годината – февруари е и най-краткият – с 28 дни и 29 през високосна година. Много от нас са се чудили защо останалите месеци са от по 30 или 31 дни, а през февруари те са по-малко. В тази кратка статия ще обясним защо това е така.
Нека преди всичко си припомним, че светът прави своите летоизчисления въз основа на Григорианския календар, който се основава на Юлианския, който пък от своя страна наследява Древноримския. Затова и всички термини, които се използват и в съвременния календар, по произход са от Древен Рим.
Календарната година при древните римляни започвала през месец март, състояла се от общо 10 месеца или 304 дни, т.е. януари и февруари изобщо не съществували. След това крал Нума Помпилий прави реформа в календара и добавя двата липсващи месеца и така календарната година вече имала 12 месеца и завършвала през февруари.
Месеците в римския календар се разделяли на нечетни и четни, съответно с 31 и 30 дни. Нечетните започвали с първия за годината – март, като след него идвали май, юли, септември, ноември и вече добавеният януари. Нечетните били април, юни, август, октомври и декември.
Като последен месец, за февруари не останали достатъчно дни и така в обикновена година той имал 29 дни, а във високосна 30.
По времето на Гай Юлий Цезар се въвежда Юлианския календар, който носи различни промени. Въвежда се четиригодишният цикъл, при който три поредни години са със 365 дни, а всяка четвърта е високосна и има 366. Месеците юли и август стават с по 31 дни, и понеже се добавя един допълнителен ден, той е трябвало да бъде отнет отнякъде и така февруари станал месецът с 28 дни в обикновена година и 29 дни във високосна, което се е запазило и до днес.