В тази статия ще разгледаме един известен феномен сред българите, изучавали английски в родната си страна и пристигнали в Обединеното кралство. Дори и когато сме учили езика немалко време в България, може да се окаже, че ни е трудно да разбираме британците. Често разбираме по-добре другите емигранти, които не говорят правилен английски език. Защо става така? Та нали, когато видим написано това, което казват, се оказва, че знаем всички думи и разбираме прекрасно смисъла? Защо тогава не успяваме да разберем устната реч веднага? В тази статия ще обясним причините за това и ще дадем препоръки за преодоляването на тези трудности.
Отговорите на този въпрос са няколко и при всеки човек те може да са различни или всеки да наблюдава няколко от тях у себе си. Най-общо казано, това се случва, защото английският език, който сме слушали досега, се различава от този, който слушаме в Обединеното кралство. Ето някои от причините за това, без да са подредени по някакъв начин:
1. Сливане на думите.
Когато изучаваме език, често преподавателите говорят ясно, отчетливо, изговарят правилно всички думи и дори понякога ги отделят една от друга, за да ги разбираме по-лесно. И дори да ни преподават британци, „носители на езика“, може да се окаже, че те не говорят с нас, както обикновено биха говорили в ежедневието. С други думи, често по време на обучението си ние не чуваме истинската разговорна реч, а някакъв модифициран олекотен вариант, пригоден за нашето несвикнало ухо.
В свободната разговорна реч хората не произнасят думите поотделно, а ги сливат на групи, като в едно изречение може да има само 2 или 3 паузи, а то да се състои от 10 или 15 думи. За несвикналото ухо това са 2 или 3 дълги думи, които не успяваме да разпознаем. Понякога, ако изречението е кратко, може дори да няма нито една пауза и то да звучи като една дълга дума, например:
„Дйюноууарамийн“ – приблизително така може да ни прозвучи изречението “Do you know what I mean?” – Разбираш ли (какво имам предвид)?
Ако нямаме достатъчно разговорна практика, в която да сме слушали различни хора в разговорни ситуации, такива думи-изречения или слети думи могат сериозно да ни препънат в началото. Всъщност, разбираме всички думи, но не можем да ги отличим една от друга в потока на речта.
2. Неправилно, “неречниково” произношение на думите.
В свободен разговор хората рядко произнасят думите точно така, както са написани в учебниците и разговорниците. Ние също го правим в българския – можем да кажем, например, “Кво праиш” вместо “Какво правиш?”, при което изпускаме букви или дори цели срички. На родния ни език това не ни създава проблем, но при чуждия език ни затруднява.
3. Английски звукове, които не същестуват в българския език.
Някои от звуковете в английския език нямат съответствие в българския език, затова ако не сме обучени да ги разпознаваме, те също могат да създадат проблем. Например, думите man [mæn] мъж, човек и men [men] – мъже, хора често ни звучат съвсем еднакво, защото в българския език не съществува звукът [æ], който е нещо средно между а и е, наричан още “блеещо е”.
Подобна е ситуацията с думите tree [tri:] – дърво и three [θri:] или [Ϯрий], – числото три. Във втората дума присъства звукът θ/Ϯ е звук, който не съществува в българския език и напомня звука, когато имитираме фъфлене – като изплезваме леко езика си между горните и долните зъби.
Понеже в българския език или изобщо няма тези звукове, както и някои други или те нямат смислоразличителна функция, както в английския, затова често не успяваме да ги различим и съответно, да разберем правилно думите, които чуваме.
Поради разликите между това, което пишем и това, което произнасяме, е въведена т.н. “транскрипция”. Тя показва как трябва да се произнасят думите и можем да я видим във всеки речник. Обикновено транскрипцията е показана в квадратни или полегати скоби, така: [‘eipricət], като ударението обикновено се изписва преди сричката, на която пада. Използват се специални знаци като [æ], [θ], [ə] и др.
За изучаващите английски е важно да запомнят тези знаци за транскрипция или фонетичния символ на всеки звук, за да могат по-лесно да прочитат как трябва да се произнася правилно думата.
4. Кратки и дълги гласни звукове.
В българския език дължината на гласните звуци няма смислоразличителна функция, т.е. няма значение дали казваме “мамо” или “мааамоооо” – второто само може да значи, че произнасяме думата по-протяжно или викаме мама, но смисъла на думата “мама” не се променя.
В английския език обаче, в някои случаи само промяната на дължината на звука променя смисъла на думата. Например, всички българи знаем какво значи думата “чипс” – пържени картофки, макар че на английски това, което в България наричаме “чипс” всъщност се казва “криспс”. Така или иначе,
chip [чип] – парче (и парче картоф в думата chips – пържени картофи)
cheap [чийп] – евтин
И още примери:
ship [шип] – кораб
sheep [шийп] – овца
dip [дип] – топя; сос за топене
deep [дийп] – дълбок
В английския език всяка дума е добре да се заучава заедно с правилното й произношение, с дълга или кратка гласна. В транскрипцията дължината на гласните се изразява със знака за две точки “:” – [ʃi:p],
[di:p]
5. “Пише се едно, а се чете друго”.
На български сме свикнали да мислим, че написаната дума се чете горе-долу по същия начин, както е написана, макар и да има малки изменения, като оглушаване на крайни съгласни – четем “боп” вместо “боб”, казваме “алфъ”, вместо “алфа”, но това са малки и почти незабележими разлики, с които сме свикнали. Можем лесно да разделим думата на срички и това улеснява четенето.
В английския език разликите са големи, в някои случаи дори е трудно да се предположи как би се прочела дадена дума.
Да разгледаме буквата “а” в думите “Adam” и “apricot”, в които тя се среща общо 3 пъти. В думата “Adam” в началото чуваме звука [æ], този звук между “а” и “е”, второто “а” чуваме като “ъ” – [ædəm], а в думата “apricot” ясно се чува началното“ей”. Това можем да наблюдаваме с почти всички гласни в английския език.
Дори прословутото произнасяне на буквите от азбуката (спелуване) е добра илюстрация:
а – [еi]
е – [i:]
i – [аi]
6. “Пише се, а не се чете”.
Често ни препъва и това, че някои букви не се четат – например, в британския английски крайното “р” често не се чува изобщо – bar се произнася като [ba:] или [баа]. В американското произношение има слабичко, но осезаемо “р” и ние често очакваме да го чуем, което ни обърква, особено ако сме свикнали с американския акцент, поради повечето американски филми, които сме гледали.
Някои слоеве от населението изпускат буквата “т” в разговорната реч, което е още по-объркващо, например what може да звучи като [wa] или [уа], без да има и намек на “т”. Това се случва и в средата на думите, например computer, daughter. Нека напомним, че този начин на произношение не е правилен, но се среща в разговорната реч. В някои думи, да се изпусне “т” е правилно, например в думата “often”
Понякога, особено в собствените имена, разликата между написаното и прочетеното може да бъде огромна, като например Leicester, което се чете Лестър. Често се срещат примери, при които две думи изглеждат по много подобен начин, но се четат различно, например – horse (хоорс) и worse (уъърс)
Как да преодолеем тези проблеми, за да започнем по-бързо да разбираме британците, когато живеем в Обединеното кралство? Ето няколко съвета:
1. Добре е да се научим да произнасяме правилно звуковете, които не съществуват в българския език, например: θ – think, three; æ – cat, man.
Така ще се научим да ги отличаваме от тези, с които си приличат – т и θ, а, е и æ и по-лесно да разпознаваме думите с тях.
Ако изучаваме английски език на курс или с учител, преподавателят може да ни помогне да отработим правилното произношение на тези трудни за нас звукове. Ако изучаваме езика сами, можем да потърсим звукови уроци в сайта на ББС, в obrazovanie.co.uk и в youtube.
2. Трябва да слушаме повече английска разговорна реч, по възможност от носители на езика, както и хора с различни акценти. Добре е да се стараем да се вслушваме повече в речта на хората, които ни е по-трудно да разбираме, особено ако говорят с трудноразбираем британски акцент.
Великобритания е многонационална страна и има и много хора, които са родени в нея, но говорят английски, макар и свободно, със специфичния акцент на своята общност. Полезно е да разбираме и тези акценти и с времето това няма да представлява проблем за нас.
3. Много помага гледането на филми и телевизия, особено ако има възможност да пуснем субтитри. Има такава възможност дори за живите предавания, които са най-близко до разговорната реч и макар че субтитрите при тях не са перфектни, до голяма степен помагат да “свържем” това, което чуваме със зрителния образ на написаната дума. С времето, ще правим това автоматично.