Значението на криминалното досие във Великобритания и последиците му върху ежедневието на засегнатите (Втора част)
Съществуват много причини за въздържането от действия, които биха ни поставили в положение на зависимост от решения на полицията и криминално наказателната система във Великобритания. Понякога дори „невинни“ на пръв поглед, но криминални според законите на Кралството прояви, които в България биха се възприели лековато, тук могат да имат сериозни последици върху живота ни и тотално да объркат плановете за устройването ни на Острова.
5. Ефектът на криминалното досие за тези, които са самонаети (self-employed).
Ако самонаетото лице е необходимо да влезе в договорни отношения с дадена фирма (например за поддръжката на държавни учреждения), която поиска проверка на криминалното му досие*, може да възникне проблем за осъществяването на договорената дейност. Обикновено такава проверка се осъществява от трета страна – агенция, фирма или организация, която изпълнява ролята на поръчител за лицето в съответния бранш, където то работи. Документът, който ще му се издаде**, обикновено има срок на действие 12 месеца и накрая на този период, ако договорът на лицето е продължен, ще се направи ново искане за проверка на наказателното досие.
6. Можем ли да използваме съществуващо разкриване на досието (disclosure) за започване на нова работа?
Не съществува забрана, но повечето работодатели биха поискали такава проверка при започването на нова работа, независимо от наличните данни. Това е особено валидно при работа, където е необходимо да се направи „full disclosure“.
7. Можем ли да разберем с каква информация за нас разполага полицията?
Да, имаме правото да поискаме тази информация от полицията, като тя се заплаща и отнема период от минимум 6 седмици, за да ни се предостави.
8. Може ли да ни се от-казва всяка работа, за която кандидатстваме, ако имаме криминално досие?
Не е законно да се прави такъв отказ от работодател, освен ако законът не предвижда забрана за наемане на работа и/или информацията от криминалното ни досие е относително валидна по отношение на трудовото правоотношение и изпълняваната длъжност (например – не можем да имаме законен отказ да работим в склад за инертни материали, ако имаме провинение като кражба от магазин). Съществуват правила, които е необходимо да се спазват от работодателите при наемането на работа и даването на отказ за заемане на определена позиция при наличие на криминално досие. В определени случаи, ако имаме криминално досие и ни бъде отказана работа без основание, ние можем да съдим работодателя за дискриминация.
9. Каква отговорност носи работодателят по отношение на информацията, която му стане известна при отварянето на нашето криминално досие? Може ли да я оповести на трети лица?
Отговорът на втория въпрос е „да“, но само ако има разрешението на лицето, което информацията касае. В противен случай това се счита за криминално престъпление, което носи наказателна отговорност.
10. Можем ли да поискаме да бъдат изтрити данните от нашето ДНК, които се намират в полицейските регистри, в случай че никога не са ни били повдигнати обвинения или ако сме били оправдани в съдебен процес?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен. С оглед на по-добър контрол върху по-
лицейските база данни, английският парламент през май 2012 прие закон, наречен “Protection of Freedom Act”, в който е предвидено заличаването на данните за лицето в определени общи случаи, в 6-месечен срок от отпадането на основанието за неговото задържане. Но полицията, от своя страна, има правото да запази достъпа до данните за определено лице, като тези данни няма да могат да бъдат достъпни за трети лица при поискана проверка за факти от криминалното досие на лицето.
Срокът за задържане на информация за определени квалифицирани деяния, за които лицата са арестувани, но не са обвинени, е 3 години, като този срок на задържане на данните за лицето може да бъде удължен с още 2 години. Удължението на срока може да бъде поискано от полицията, но трябва да бъде санкционирано (разрешено) от съда, а засегнатото лице може да се възпротиви и съответно да обжалва решението на съда.
Данните за лица, които са под 18 години и са осъдени не повече от веднъж за маловажно престъпление, ще бъдат изтривани в срок от 5 години.
За лица над 18 години, кои-то са били осъждани, този срок за задържане на данните е завинаги, с изключение на лица, които са извършили определени престъпления (примерно, получили са криминална глоба), в чийто случай данните ще бъдат съхранявани само 2 г.
Повечето промени, направени с този закон, са във връзка със съхранението и боравенето от полицията с биологичните данни и пръстовите отпечатъци. Съществуват и определени ограничения по отношение даването на информация от досието ни на работодателите при поискване на “disclosure”, но е разширено действието за ползването на базата данни във връзка с международното сътрудничество и борбата с тероризма. Като пример може да се даде фактът, че ако искаме да кандидатстваме за виза за посещение на САЩ и сме били арестувани някога, ние сме длъжни да кандидатстваме за виза, дори и ако сме английски граждани и по принцип имаме право да пътуваме безвизово до САЩ за посещение до 6 месеца.
Актът предвижда полицейската база данни да се приведе в съответствие с неговите разпоредби до септември 2013г. Дотогава ще действа старият режим, като съответно можем да поискаме изтриването на досието ни в определени случаи.
В Лондон съществува специална схема при подобно искане, която се нарича “Early Deletion Procedure”.
Процедурата включва няколко поредни административни етапа:
– правене на искане,
– предоставяне на лична информация и основание за искането,
– вземане на решение и оповестяването му на лицето, поискало унищожаване на базата данни за него,
– ако лицето не е удовлетворено от решението, то може да поиска “Judicial Review”, чието действие по същността си представлява съдебен контрол върху дейността на съответната полицейска структура.
Адресатът, на който може да се направи искане по горепосочената схема, е:
Early Deletion Unit, Room 902,
New Scotland Yard, 8-9 Broadway,
London, SW1H 0BG
Европейската позиция по задържането и използването на полицейската база данни е различна от тази на британското правителство.
Това е особено добре изразено в съдебната практика на европейския съд за правата на човека в Страсбург.
Най-общо, позицията на съда в известния съдебен случай на „Marper v. the United Kingdom“ е, че такова задържане на данни е незаконно и противоречи на чл. 8 от Европейската Конвенция за правата на човека, като представлява нарушение на частния живот на лицето. След това решение Европейската комисия получи уверението на британското правителство за мерки, които ще бъдат взети за защита на личната информация и боравенето с нея. Този въпрос обаче все още не е решен в пълен обем и предстои да бъде преразгледан.