Какво изниква в съзнанието ви, щом си помислите за Средновековна Англия? Селяни? Вещици? Галантни рицари? В този случай тези факти сигурно ще ви изненадат.
Мъжете носели прилепнали и тесни дрехи (и корсети)
Забравете за доспехите: до 90-те години на 14-ти век мъжкото облекло е било доста суетно и разкриващо тялото. Модерните млади благородници се разхождали, облечени в клинове и „дворцови дрехи”: къси туники, от които се виждали доста дръзки гледки. Общо взето, Англия за кратко се превръща в ходещо подобие на Дейвид Бауи от ролята му в известния филм „Лабиринтът”. Освен това, мъжете масово носели силно пристегнати корсети, за да демонстрират по-тънка талия.
Средновековният хляб действал като наркотик или пък можел да убива
Лятото било особено тежко за селяните, защото те оставали без жито, а новата реколта все още не била ожъната. Затова често се налагало да използват стара ръж, при правенето на хляб. За съжаление, ръжта често пъти била заразена с мораво рогче – плесен, която има свойства, подобни на ЛСД, причиняващи халюцинации, а в някои случаи, дори смърт. Слава богу, че днес имаме пекарните Warburtons, нали?
Монах на име Роджър Бейкън предрекъл бъдещето
Роджър Бейкън (1214 – 1292 г.) бил францискански монах, който пише в своя труд „Epistolade Secretis Operibus” следните неща: „Могат да се направят коли, които без животни да се движат с невероятна бързина” и „могат да бъдат конструирани летящи апарати с изкуствени криле, които да пронизват въздуха като птици”. Той предрекъл също появата на парните кораби, подводниците и водолазните костюми.
В Средновековна Англия нямало селяни
Хората, които ние наричаме средновековни селяни, не биха се разпознали в думата „селянин”. Тя се появила през 15-ти век и имала френски произход. Хората, обработващи земята, имали доста изразена йерархия и се разделяли в обособени групи. В „Книгата на Страшния съд” от 1086 г. се казва, че английската провинция се състои от 12% свободни хора, 35% крепостни (феодални) селяни, 30% наематели на скромни къщи и земя срещу труд и 9% роби. Всички те живели заедно, били собственост на господаря на феодалното имение и не можели да прекратят службата си при него или дори да се оженят без негово разрешение.
Селскостопанските животни били малогабаритни
Селскостопанските средновековни животни били дребни и често в недобро здравословно състояние. Един напълно развит бик бил малко по-голям от съвременно теле, а овцете били около една трета от размера на днешните. В зависимост от породата на овцете, добивът на вълна понякога бил под половин килограм от животно. За сравнение, днес средният добив на вълна е около 3.32 кг., благодарение на напредналите селскостопански технологии и методите за развъждане на породи.
Имало напълно истинска война между студентите в университета на Оксфорд и местните жители
На 10-ти февруари, 1355 г., пламнал драматичен конфликт между студентите в университета на Оксфорд и местните жители, след като един от студентите се оплакал от качеството на напитките в местна таверна. Конфликтът ескалирал и обхванал и хората от околностите на града. Крайната равносметка – 30 убити местни жители и 60 убити студента.
Животните можели да бъдат съдени и признавани за виновни
Съществуват писмени данни, че животни са изправяни пред съда за убийството на хора, а понякога и за по-дребни престъпления. Мишки са публично съдени за кражба на част от реколтата, а в друг случай скакалци са обвинени за изяждане на посеви. А те така и не си направили труда да се явят в съда, за да се защитят.
Средновековна Англия била на практика празна
През 1086 г. в Англия имало само един милион души. За сравнение, днес населението е 53 милиона. До началото на 14-ти век броят на населението достигнал четири милиона, но Черната смърт покосила около 1.5 милиона души в периода 1348 – 1350 г., в резултат на което много села останали или напълно обезлюдени, или пък били изоставени.
Практикуването на магьоснически бизнес не било проблем
През по-голямата част от средновековния период, християнското учение отричало съществуването на вещици и вещерството, и ги заклеймявало като езически суеверие. Преследването на вещици и осъждането им става популярно едва след 1400 г., и не е било разпространена практика до ерата на кралица Елизабет.
Средновековните обувки достигали дължина до 60 сантиметра
В онези времена мъжете считали издължените обувки за висша мода. До края на 14-ти век върховете на тези обувки вече стигали до такава височина, че се налагало да ги подсилват с вълна, мъх или китова кост. Благородниците трябвало да вързват краищата на клиновете си, за да се движат свободно, а на кръстоносците се налагало да режат от върховете на обувките си, за да могат да бягат от враговете си.
Мостовете не били особено популярни
Днес приемаме мостовете за даденост, но през Средновековието те били рядко срещани. В повечето случаи пътищата просто изчезвали в реката и се появявали отново от другата й страна. Ако хората имали късмет, те можели да преминат по няколко камъка, без да си намокрят краката. Но ако нямали никакъв късмет, там ги очаквал доста добре сложен мъжага, с когото понякога се налагало да се бият за правото да преминат.
Футболът бил незаконен и пълен с насилие
„Футболът на тълпата” бил популярен в Средновековна Англия. В него участвали неограничен брой играчи, плюс натъпкан със слама пикочен мехур на прасе и нямало почти никакви правила. Заради своя буквално разрушителен характер, през 1314 г. той бил забранен от Едуард II: „В града има силен шум, причинен от блъсканицата заради големи топки … ние забраняваме, тази игра да се практикува в града за в бъдеще, като провинилите се ще бъдат наказвани със затвор.”
Упражненията по стрелба с лък били задължителни
Цар Едуард III последвал стъпките на предшественика си относно забраната за футбола. В своя Закон за стрелба с лък от 1363 г. той наредил всички поданици от мъжки пол да се упражняват в стрелба с лък по два часа всяка неделя. Упражненията им били следени и докладвани от местното духовенство, което със сигурност имало по-полезни дела за вършене. Всички други игри били забранени под страх от смъртно наказание.
Богатите хора се хранели със саздърма от … делфини
TheFormeofCury(e) е една от най-ранните готварски книги, написана на английски език. Този памфлет от 14-ти век бил написан от готвач, работил в двора на цар Ричард II. Една от рецептите в нея била: кръв от делфин, смесена с овесено брашно, чушки и подправки. Всичко това се сварявало с стомаха на делфина, преди да се сервира. Рецептата наподобява тази за агнешка саздърма … но доста по-разстройваща стомаха.