Какви права имаме, в случай че сме си закупили евтини билети, които впоследствие се оказват невалидни
Както знаем, всяка гореща туристическа или транспортна оферта е нож с две остриета. Особено когато промоцията идва от неизвестен доставчик или посредник. Атрактивната цена тук, разбира се, невинаги се свързва задължително с лошо качество на услугата, а по-скоро с един морален ангажимент към възможностите на потребителя. И ако все пак след направения паричен превод при чекинга на билетите на място се изясни, че има някаква нередност по тях, какво следва?
Как англосаксонското право тълкува подобен казус?
Така нареченият Fraud Аct от 2006 г. гласи: “Който възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиго имотна вреда с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, се наказва за измама.” Измамата е класическо престъпление с користна цел, дефинирана точно и изрично в наказателния състав, която превръща конкретния акт в криминално деяние.
Дискусионният момент в този случай идва от факта, че в една „прецедентна” правна система като англосаксонската има наложени много повече регулатори на престъпността. Казано иначе, в нея съществуват алтернативни форми, които донякъде изземват наказателния механизъм за борба с измамите и в някои по-малозначителни случаи практиката прибягва до разрешаването и компенсирането на един чисто Паричен спор.
Защо всеки има интерес от точното разбиране на този правов механизъм и неговото приложение?
Да вземем, например, сферата на услугите. Тя е един пълен хаос от привидно законосъобразни сделки и актове, в които съществуват безбройни възможности за измама на купувача и клиента. Вместо да се рови в алогизмите на едвам доловимата граница между измама и небрежна вина, англосаксонското право дава повече регулатори, чиято цел е компенсирането, от една страна, на пострадалия от виновното лице/организация и, от друга страна – превантивно прескачане на една тромава процедура, свързана със загуба на ценно време за магистрати и съдилища в полза на делата, свързани с тежки криминални посегателства върху права и живот.
Как да действаме в подобна ситуация?
Нашият горещ съвет е: не си губете времето в писане на рапорти до полицията. Там ще ви изслушат учтиво, ще ви картотекират случая в някоя папка и …дотам.
Като първа стъпка засегнатата страна е длъжна най-напред да отнесе своето писмено жалване към въпросната организация/компания възможно най-бързо след инцидента. Искането за компенсация може да се отнася до различни по вид и размер вреди, например – пълно възстановяване на сумите за самолетен билет и съпътстващите го разходи или компенсация чрез осигуряването на алтернативен транспорт и т.н. Дори в случаите на една непредотвратима по обективни причини ситуация потребителят има правото да получи безплатна храна и освежителни напитки, безплатни телефонни обаждания и избор между него и компанията за варианта на компенсирането на реалните вреди. Законно право на потребителя е да бъде информиран в достатъчен срок от време за всички промени, за процентните отстъпки и компенсациите, които би могъл да изисква.
При липсата на отговор или неудовлетворителен такъв следващата логична стъпка е те да бъдат обжалвани пред т. нар. Small Claim Court. Там случаите се решават в различни срокове от време в зависимост от индивидуалната ситуация и приведената към случая документация.
Делата за неизплатени пари се гледат от окръжните съдилища (Country Courts), в които ищецът подава искане за възстановяване на дължима сума (claim). Единствено големите и сложни искове се преместват служебно във Върховния съд (High Court).
Съществуват 3 основни подразделения, по които се разпределят исковите молби:
- Малки искове – за суми до £5.000
- Средни искове – за суми от £5.000 до £25.000
- Големи искове (Multi-track) – за дела над £25.000
Последното предупреждение
Нещо, което ищецът често пропуска при тези процедури, е изискването, че преди да изпрати исковата молба до съда, той трябва да изпрати на бъдещия си ответник последно предупреждение. Формата на предупредителното писмо трябва да е точно спазена и съдържани-ето му трябва да включва задължително историята на техните взаимоотношения, след което се дава срок за отговор.
Причините за спазването на това изискване са две: много често длъжникът изплаща сумата и втората, по-важна, причина е, че при липса на подобно предупредително писмо, съдът може да наложи наказание и дори да ви присъди да заплатите на другата страна разноските по делото, независимо от неговия изход.
Изпращането на иска
Излишно е да се казва, че е повече от препоръчително това писмо да се изпрати с recorded delivery, за да не може ответникът да отрече получаването му.
Имайте предвид, че дори и да подадете исковата ви молба в най-близкото до вас съдилище, тя ще бъде преместена в Окръжния съд по местожителството (адресната регистрация) на ответника.
Исковата ви молба трябва да бъде написана в 3 екземпляра. Можете да платите таксата на съда с чек или на място, за което ви се издава разписка. Размерът на таксата за small claims варира в зависимост от сумата, за която е заведен искът (за повече информация наберете “small claims court fees”) и по принцип не е толкова висока, каквато сме склонни да си мислим. При спечелване на делото възстановимата такса за завеждането на иск до £1000 е £140, а за иск до £4000 е например £465 и се добавя към сметката, която ответникът трябва да ни изплати (цитираната справка е валидна за май 2011 г.).
Друг важен момент, който ищците често пъти подценяват при подаването на молбата, е прилагането на достатъчен брой доказателства към нея. Колкото по-добре е подготвена вашата молба, толкова по-голям е шансът съдът да се произнесе по вашето дело, без да свиква съдебно заседание.
Отговорът на ответника
Когато процесът по подаването на искова молба приключи, ответникът има 14 дена за отговор. Ако уведоми съда, че е получил молбата и възнамерява да й отговори, съдът му отпуска нови 14 дена. Тези 28 дена започват да се броят от датата на връчването на копие от исковата молба на ответника, а не от датата на изпращането й в съда.
След получаването на исковата молба ответникът има няколко варианта на поведение:
- Да не прави нищо – губеща позиция, съдът ще му отсъди заплащането на иска.
- Да плати веднага исканата сума – доста срещано поведение, когато се усети близостта на закона, особено ако в бизнеса има прикривани нередности.
- Да признае дължимата и компенсационна сума и да внесе в съда уверение за плащане, в което да са посочени сумата и датата на изплащането й.
- Да отрече част от исковата молба и да заяви готовност за съответното редуцирано плащане.
- Да уведоми съда, че исковата молба е получена и да поиска полагащите му се 14 дена, за да внесе своята защита.
- Да вкара насрещна молба (counterclaim) за част от исканата сума.
- Да направи counterclaim на цялата сума и да внесе в съда своите възражения, доказателства и свидетелски показания (ако има такива). В този случай съдът ще ви даде възможност в 14-дневен срок да подготвите своята защита, която да включва допълнителни доказателства или да поискате служебно назначаване на експерт, който да разреши спора между вас.
Произнасянето на съда по Вашия случай ще последва в срок, който варира, но е тясно свързан с доказателствата за неизпълнен/изпълнен ангажимент, който ще представят двете страни. Случаите обикновено се решават доста бързо във Ваша полза, когато представите достатъчно доказателства за направена резервация, преведени пари, спазени процедури и понесени щети (други ваканционни резервации, пропуснати работни дни и т.н.).