При тежки обстоятелства е трудно да действаме адекватно, но когато някой наш близък почине, ние трябва да знаем какво е необходимо да се направи.
Във Великобритания, при настъпване на смърт на ваш близък, трябва да направите три неща:
- Трябва да вземете медицински сертификат от личният лекар или лекарят в болницата.
- Трябва да регистрирате смъртта до пет дни (8 дни в Шотландия). След това ще имате документите, които са нужни, за да организирате погребението.
- Трябва да организирате погребението. Можете да използвате погребален агент или да го организирате сами.
В някои случаи може да имате възможност да използвате опцията “Кажете ни наведнъж”, за да уведомите повечето правителствени организации наведнъж.
За да използвате услугата, ще ви трябват:
- Референтният номер, който сте получили от регистратора на смъртта
- Името, датата на смъртта и националният осигурителен номер на починалия
- Детайли за контакт, дата на раждане или национален осигурителен номер на най-близкият роднина на починалия (по кръвна линия или по брак)
- Детайли на лицето или компанията, която отговаря за собствеността на починалия, неговото имущество и пари.
Преди да предоставите детайлите на роднините или лицата, които са отговорни за собствеността на починалия, неговото имущество и пари, трябва да имате тяхното позволение да го направите.
Ако не сте близки роднини или лице, което отговаря за наследството на починалия, както и ако нямате право да действате от тяхно име, то вие няма как да направите регистрация на смъртта.
Организиране на погребението
Погребението може да се извърши, след като смъртта е регистрирана. Повечето хора използват погребална агенция, но вие можете да организирате погребението сами.
Погребални агенции
Изберете погребален агент, който е член на:
- Националната асоциация на погребалните агенти (National Association of Funeral Directors)
- Националната асоциация на независимите погребални агенти (The National Society of Allied and Independent Funeral Directors (SAIF)
Тези организации имат кодекси на практикуване – те трябва да ви предоставят ценови списък, ако поискате такъв.
Някои общини поддържат собствени погребални услуги, например за нерелигиозни погребения.
Британската Хуманитарна Асоциация (British Humanist Association) и Института за Граждански Погребения (Institute of Civil Funerals) също могат да помогнат при случаи на нерелигиозни погребения.
Погребални такси
Погребалните такси могат да включват:
- такса за погребалният агент
- различни такси, които агента плаща, за да организира погребението (плащания или разходи към трети страни), например таксата на крематориума, гробищната такса, таксата за анонсиране на погребението в пресата
- такси на местната община за погребение или кремация.
Погребалните агенти може да са описали тези такси подробно в техните ценоразписи.
Заплащане за погребение
Погребението може да бъде платено:
- от финансовата схема, която починалият е имал, например предплатен план за погребение или застрахователна полица
- от вас или други членове на семейството или от приятели
- с пари от имуществото на починалия (например спестявания) – получаването на достъп до тези средства се нарича кандидатстване за „предоставяне на представителство“ (понякога наричано „кандидатстване за легализиране“).
Можете да кандидатствате за плащане на разходите по погребение (Funeral Expenses Payment), ако имате затруднения за плащането на погребението.
Придвижване на тялото за погребение извън държавата
Трябва ви разрешение от следовател, за да закарате тялото за погребение извън държавата. Ако се налага да преместите тялото, подайте документи поне 4 дни преди деня, в който искате да изнесете тялото.
Можете да намерите местния следовател чрез уебсайта Coroners’ Society of England and Wales (Общност на следователите в Англия и Уелс).
Ако се намирате в Шотландия или Северна Ирландия, процедурата е различна.
Допълнителна информация от МВнР
При тежко заболяване или смърт на български гражданин в чужбина, българското задгранично представителство може да съдейства за осигуряването на медицински транспорт за болния, репатриране на починалия, кремация или погребение в чужбина. Разпореждането с тялото, начина и мястото на погребение, се извършва преди всичко съгласно волята на починалия. При липса на последно желание (завещание) или невъзможността по друг начин да бъде установено такова, правото за разпореждане с тялото на починалия се предава на съпруг/съпруга, пълнолетни деца, родители, братя и/или сестри на починалия. При липсата на по-близки наследници, това право се дава на човека, с когото починалият е живял в едно домакинство до смъртта си.
При молба от страна на близките на починалия, българското задгранично представителство може да окаже съдействие за транспортирането до България на тялото или урната с прахта на починалия. Репатрирането на починалия от чужбина е възможна само при условие, че всички свързани с репатрирането разходи са осигурени от близките на починалия чрез депозиране на сумата в Министерството на външните работи или чрез представяне на българското посолство на съответния платежен документ за приведената сума (от роднините или от застрахователна компания).
При репатрирането на останките на починалия ковчегът с тленните останки следва да бъде придружен от издаден от местните власти Акт за смърт (съответно легализиран от българското посолство) или, ако такъв не е възможно да бъде издаден към момента на репатрирането – от Удостоверение за настъпване на смъртта, съставено от посолството. Въз основа на този документ в България следва да бъде съставен Акт за смърт на починалия в общината по постоянния му адрес.
В някои страни кремацията е задължителна според местното законодателство. В други, по религиозни причини, кремацията и последващото транспортиране на урната не е възможно. Също така, поради климатични причини, в някои страни не е възможно транспортирането на починалия в ковчег.
При необходимост, българското задгранично представителство може да предприеме предварителни действия, за да запази наследството на починалия, като например извършване на инвентаризация, констатиране и запечатване на имуществото. Това важи особено за онези страни, в които не се предвижда административно наследствено производство, както и в случаите, когато наследниците не са в състояние сами да се разпореждат с имуществото на починалия.
При превод на наследствени парични средства, особено в англо-американския свят, общоприето е да не се извършва прехвърляне на средства посредством чекове, тъй като те нямат защита срещу неправомерно осребряване. При такива парични трансфери вече се доказа създадената през 1977 г. от западните финансови институции SWIFT система Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication /Съдружие на световните междубанкови финансови телекомуникации/.