Данъчните служби обикновено не се славят с ефективност и успех. Но има един аспект на Агенция „Приходи и митници“ (HMRC), която е изключително, дори за някои “страшно” ефективна. Това е компютърната им програма, която получава информация от бази данни за личното финансово състояние на данъкоплатците в невиждан досега мащаб.
Програмата е наречена „Кънект“(„Connect“) и за разработката й са похарчени около 80 милиона паунда за период от 7 години. Основната й функция е да рови дълбоко в бази данни с лична и търговска информация, за да разкрие връзка между отделните данъкоплатци и бизнеси, приходи, активи и транзакции. След това програмата сравнява откритото с информацията, която данъкоплатецът е подал в данъчната си декларация. Програмата отбелязва несъответствията и може да предизвика данъчни проверки. Търсенията отнемат едва няколко секунди и са постоянни и повтарящи се, за да се “хване” новата информация.
Обсегът на проекта „Кънект“ и скоростта, с която се проверяват базите данни, се увеличават. В обсега на програмата вече попадат над един милиард единици данни от 30 източника, според публикувания доклад на счетоводната груба BDO за “цифровата еволюция” на Агенцията “Приходи и митници”. Тези източници включват данни от държавния сектор като например Имотния регистър и Агенцията за лицензиране на водачи и превозни средства, както и увеличаващ се брой други частни фирми и търговски асоциации.
Септември 2016 година бе моментът, в който програмата на Агенция „Приходи и митници“ получи достъп и до данните на банки и други финансови фирми на британска отвъдморска територия, например Нормандските острови, а от 2017 година „Кънект“ стана наистина глобален и получава информация от бази данни от над 60 страни по света.
Успешна ли е програмата?
Да, защото данъчните проверки заради „Кънект“ се увеличават и в резултат на това са събрани допълнителни 3 милиарда паунда данъци от пускането на програмата в действие през 2008-ма година.
Но много хора имат и своите съмнения. Не само че има вероятност данните да са грешни или непълни, което да доведе до ненужни данъчни проверки или съдебно преследване, но има и опасения за сигурността. И разбира се, безпокойството, че прекалено много наша лична информация попада в ръцете на държавата.
Какво може да разбере за нас Агенция „Приходи и митници“?
- Доходите и пенсиите ни
Една от основните задачи на „Кънект“ е да търси несъответствия в доходите.Програмата обработва информация за банковите ви сметки – приходи и разходи – и ги сравнява с друга информация, основно от данъчната ви декларация и фишовете за получено възнаграждение от работодателя. Ако информацията се разминава, започнете да подготвяте отговорите си на въпросите на данъчните.
Счетоводният експерт и запознат с „Кънект“ Ричард Морли казва: „Агенция „Приходи и митници“ използва „Кънект“, за да открие недекларирани данъци, но програмата отива и по-далеч като хвърля светлина и върху други дейности или активи, които не са обложени правилно“.
За пример той дава случаи, при които „Кънект“ засича приходи от чужбина.
„Данъчните не само искат тези приходи да са обложени както трябва, но търсят и информация за източника им. Има ли бизнес или имущество, които са генерирали тези приходи и ако да – тогава дали и те подлежат на облагане?“
- Банкови сметки, спестявания и инвестиции
Банки и други финансови институции докладват на данъчните какви лихви изплащат на хората по милиони сметки и тези данни също попадат в „Кънект“. Основната цел е да се хванат недекларирани, облагаеми доходи от спестявания. Но както винаги „Кънект“ може да стигне и по-далеч, като например идентифицира дали инвеститорите са превишили своите годишни необлагаеми лимити.
Ако получавате данъчни облекчения върху пенсионните вноски и го обявите в данъчната си декларация, „Кънект“ ще търси паралелно увеличаване на баланса от пенсионния план.
- Имущество
От години Агенция „Приходи и митници“ има достъп и до Имотния регистър, но сега може да прави проверките по-бързо от всякога. Имотният регистър обикновено пази данни за сумите, платени за даден имот и за ипотека, ако разбира се, има такава. Чрез проверка на данните за гербовия налог с данните от Имотния регистър „Кънект“ идентифицира къде се дължи данък печалба например.
Притежанието на няколко имота и недекларирането на доходи от наем може да бъде друг повод за данъчна проверка.
Все още Агенцията по приходи и митници (поне според редица счетоводители, представляващи големи наемодатели) не са отправили изискване към агенциите за недвижими имоти да им се предоставя списък с клиенти и плащаните наеми.
Но и това е в правомощията на Агенцията. Данъчните имат правото да поискат информация от трети страни, да им бъде предоставена поверителна информация, когато има съмнения за укриване на данъци. Специален закон под името “Schedule 36” дава широки пълномощия на служителите на кралицата, събиращи постъпленията в хазната.
- Начин на живот и покупки
Данъчните използват програми за събиране на данни или т.нар. „роботи“, които претърсват популярни онлайн магазини и сайтове като Ибей и Гъмтри и проверяват за потребители с подозрително висока активност.
Страстта ви към антиките е просто ваше хоби? Или пък имате малък бизнес от бараката в двора, чийто приходи не се появяват в данъчната ви декларация?
„Биха трябвали години, за да може тези данни да се обработят ръчно, но „Кънект“ го прави виртуално и незабавно“, казва Морли.
- Бизнес
За малки бизнеси „Кънект“ има и други оръжия в арсенала си, например да търси до четири години назад в извлечения по кредитна карта. Отново, без сериозна процесорна мощ, подобни проверки и изчисления биха били невъзможни.
Сега „Кънект“ може да провери дали обявените ви продажби съвпадат с електронната информация за плащанията през карти.
- Автомобил
„Кънект“ и 150-те анализатори на Агенция „Приходи и митници“, които разглеждат резултатите от програмата, имат нещо наречено „профил на начина на живот“, чрез което хващат аномалии и укрити данъци.
Ако например карате скъп автомобил, според данните на Агенцията за лицензиране на водачи и превозни средства, “Кънект” ще иска да види, че тази покупка съответства на приходите ви.
Отново, както посочва Морли, един въпрос води към друг.
„Може и да ви повярват, че автомобилът е купен с пари, които са ви дадени безвъзмездно, но ще трябва да обясните кой ви ги е дал и ако са от наследство – платен ли е данък за него“, казва Морли.
- Социалните мрежи
Публикациите във Фейсбук и Туитър не се проверяват рутинно от „Кънект“ според експертите, но ако станете обект на данъчно разследване, вероятно ще бъдат проверени и профилите ви за доказателства за похарчени пари, пътувания или собственост на имот или други активи.
Може ли всичко да се обърка?
Освен че може информацията, събирана от Агенция „Приходи и митници“, да е неправилна или непълна, също така има проблем при надлежния пренос и съхранение на данни.
Това се очаква да прерасне в още по-голям проблем в близко бъдеще, защото и други държави интегрират мощни програми като „Кънект“ и ги свързват с британската и това може да доведе до глобална обмяна на лични финансови данни.
От 2016 година финансовите институции в британските отвъдморски територии също споделят данни с Агенция „Приходи и митници“.
От 2017 година са включени 60 други държави по света, а до 2020 година се очаква на практика всички държави да имат възможност за споделяне на информация.
На теория информацията трябва да отива към страната, на която е гражданин данъкоплатецът, за данъчни цели. Така че Агенция „Приходи и митници“ ще споделя данни с други държави, само ако човекът плаща данъците си там. От своя страна, агенцията ще иска банкови извлечения, да речем от Южна Африка, когато става дума за британски данъкоплатец.
„Ще се изпраща и получава информация от всички участващи държави“, казва Морли.
„Това повдига логични въпроси за сигурността и поверителността на информацията. Ще има доста възможности за хакерите и властите ще трябва да представят много сериозни мерки за сигурност“, добавя той.
Друг експерт счетоводител, Джордж Бул, прави по-философски коментар.
„Свидетели сме как отговорността се измества от данъчните към данъкоплатците. В миналото данъчните казваха на хората какво дължат на държавата. Сега данъкоплатците са отговорни да декларират какво трябва да платят. И Агенция „Приходи и митници“ има нужните средства, за да провери дали данъкоплатците са честни и дали са декларирали всичко“, казва Бул.