Още от деца ни учат, че февруари е особен месец – има само 28 дни, а всяка четвърта година е с 29, защото се пада високосна. Но дали можем да си отговорим на въпроса, какво точно представлява високосната година и защо в календара ни има такъв феномен? Тъй като настоящата година е именно такава и ще отброим и 29-и февруари, решихме да ви разкажем повече по въпроса.
Високосна е тази година, която съдържа 366 дни вместо само 365 дни, както обикновено. Тя се появява веднъж на четири години и е начин календарната година да се синхронизира със сезоните. Те се повтарят при всеки цикъл на завъртане на Земята около Слънцето, което е т.нар. тропическа година. Едно завъртане трае 365 дни и 6 часа, следователно, ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно сезоните биха се изместили. Затова всяка четвърта година, когато тези 6 часа годишно образуват 24 часа или цял ден, към и без това краткия февруари се добавя един допълнителен ден.
Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за малко повече. Гай Юлий Цезар заповядал това да се отрази в календара. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”. Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите календарни месеци.
Знаем, че високосна е всяка четвърта година, но всъщност и в това правило се допускат изключения. Средно на всеки 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие на тропическата година. Най-дългият период между две високосни години заради тази причина е бил 8 години – между 1896 и 1904 година.
Освен високосната година, съществува и друго по-специално понятие, наречено високосни секунди. Те също са допълнително добавено време и се опират на наблюдения върху въртенето на Земята около собствената й ос. Чрез тях календарният ден се нагажда към слънчевия ден, за да няма разлики.
Високосните години се славят като лоши години, според вековните народни схващания и суеверия. Подобни злокобни твърдения и слухове витаят не само в нашата народна култура, но и във фолклора на много други народи.
Какво не е препоръчително да се прави през високосна година, според тези поверия? Не трябва да се строи нов дом. Не е желателно да се сменя работата или дейността, защото по скоро бихте загубили, отколкото да спечелите. Разводът също не е благоприятен, счита се , че никой от съпрузите няма да намери лично щастие. Не се препоръчва да се берат гъби, смята се, че през годината гъбите ще съберат много негативна енергия, която ще се отрази негативно на хората. Не е желателно да се споделят плановете ви за бъдещето с други хора, защото е много вероятно да не се осъществят. Не трябва да се отдават или продават домашни животни, защото успехът ще напусне дома.
В българската култура високосната година е време, в което не е добре да се сключват бракове. В миналото това е бил моментът, в който жените са имали право да си изберат жених, а не техните родители, както е било прието през останалото време. Сватбата, обаче, трябвало да се състои през следващата година.
Бременните жени пък не трябвало да се доближават до остри предмети през високосна година. Поради тази причина не трябвало и да се подстригват, не само за да не се случи нещо лошо, но и да не се отнеме от късмета на бъдещото новородено.
За младите семейства пък не било препоръчително да купуват ново жилище, кола или друго скъпо имущество, защото се смятало, че има опасност да го изгубят. И тук смяната на местоработата не се смята за добра идея.
В западните европейски култури сключването на сделки във високосна година е отлагано за следващата година. Смятало се, че 366-те дни в календара вещаят лош късмет, заради дяволското число 66, което влиза в състава на общия брой календарни дни.
В много култури, както западни, така и източни, сватбата е най-големият проблем през високосна година. При англичаните, гърците, българите и средноевропейците това суеверие е налице. Шотландците обаче са решили проблема със суеверието – те смятат, че ако носят червен хастар под дрехите си, ще се предпазят от всяко зло.
Хората, родени на 29-и февруари е добре да не чакат точния си рожден ден на всеки четири години, за да го отбелязват. Най-добре е да празнуват или на 28-и февруари, или на 1-и март. В противен случай ще имат лош късмет. Може да мислите, че е изключителна рядкост някой да се роди точно на този ден, но според статистиката по света има над 4 милиона души, родени на тази дата.
Макар като цяло високосната година и допълнителният 29- февруари да се смятат за негативни и носещи лош късмет, хората родени на тази дата, се смятат за богоизбрани и специални.
Високосната 1504 година например се оказва много успешна за Христофор Колумб, който предприема великото си пътуване към новите светове. Известният мореплавател тръгва от испанските брегове и стига но остров Ямайка без притеснения, че е било високосна година. Всички около него са смятали, че Бог ще ги накаже за дързостта, защото през същата година се наблюдавало и лунно затъмнение. Историята обаче доказва колко успешна и полезна за цивилизацията е била тази експедиция.