Мартеницата е традиционна за българите и датира от древни времена. Има ранни писмени извори, отнасящи се до трако-елинския период, които съобщават за клонки, накичени с бели и червени вълнени конци. Те се наричали “ейресионе” и са смятани за предци на мартениците. Срещаме ги споменати във византийска енциклопедия, датираща от около 1150 година, в която са включени доста по-ранни произведения. Сред най-ранните извори е римският автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий Първи (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се е носило на празник посветен на богинята Атина Палада.
Освен с червени и бели конци, “ейресионе” били украсени и със сушени плодове и били носени на празниците в чест на Аполон, възнинали по подобие на празниците на Дионисий.
Освен в България, мартеницата днес е разпространена и в части на Румъния, Гърция, Албания, Македония и Сърбия.
Традиционното връзваме мартеници на първи март, когато в България отбелязваме празника Баба Марта. Той е свързан с настъпването на пролетта, традицията произлиза още от езическите времена на Балканите, като има връзка с култовете към природата.
За произхода на мартениците съществуват много легенди.
Една от тях е, че сестрата на хан Аспарух му подарила китка, която била вързана към крака на лястовица с бял конец, а червеният цвят идвал от кръвта на птицата. Лястовицата долетяла до хан Аспарух на първи март, а оттам – и традицията да се връзват мартеници на този ден за здраве, щастие и късмет.
Друга легенда разказва, че хан Кубрат имал петима сина и една дъщеря. На смъртния си одър им завещал да не се разделят, за да не бъдат поробени от враговете си. Но след като баща им починал, наследниците не спазили завета и владенията им били завладени от хуните, а предводителят им отвел сестра им Хуба в плен. Той казал на синовете на Кубрат да признаят, че е техен владетел и той щял да остави земите им и да върне сестра им. Най-големият, Баян, признал владичеството на хуните и останал със сестра си, а останалите тръгнали да търсят свободни земи. Уговорили се, че ако ги намерят, Аспарух ще им прати вест по птица със златна нишка на крачето, за да могат те да избягат и да я последват до тях.
Минало време и един ден Хуба видяла гълъб със златен конец на крачето, който свалила, за да не могат хуните да познаят птицата. Тя и Баян знаели, че единствено птицата можела да ги отведе при Аспарух. Когато я пуснали да ги води, Баян вързал бял конец на крачето на гълъба. Тогава хуните простреляли Баян със стрела и кръвта му обагрила края на белия конец, който държал. В същия момент се появил Аспарух с войниците си и прогонил хуните. След като брат му и сестра му били в безопасност, Аспарух взел конеца, който Баян държал, и откъснал нишки от него за всеки от войниците си. После застанал пред тях и казал, че с братята си не са послушали съвета на баща си, поради което са заплатили с кръвта си. След това заръчал на войската си никога да не се разделя, както е неотделимо червеното от бялото в конеца. Оттогава червено-белият конец е здравата нишка, която свързва българите по света.
В народните песни също се споменават мартениците. В тях една от легендите за произхода им идва от времето на хайдутите, които се закичвали с мартеници през март, когато излизали в гората. За тях белият цвят бил символ на свободата, докато червеният символизирал пролятата за нея кръв.
Мартеницата е в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Тя е елемент от българската култура, а нейните цветове носят строго определено значение.
В съвремеността се смята, че червеното в мартеницата символизира кръвта и живота, а бялото е символ на чистотата и щастието. Мартеници се връзват на първи март и се носят докато се появи прелетна птица или първото цъфнало дърво. После се поставят под камък (като това се е използвало и като начин за гадаене) или се завързват на клонче на цъфнало дърво. На някои места има обичай мартеницата да бъде пусната в най-близката река.
За мартениците се вярва още, че ни пазят от уроки и болести. Освен това се смята, че те предпазват къщите от влизане на лоши хора.
Има много поверия, свързани с първи март, като например да не се перат и да не се простират бели дрехи, тъй като ще има градушки.
Според традициите, на този ден не трябва да давате нищо назаем, защото иначе от къщата ще излезе берекетът. Освен това не бива да взимате нищо от чужда къща, за да не се налага да го правите през годината.
Разбира се, съществували са множество други традиции, свързани с първи март и мартениците, но всички ние помним и почитаме традиционното закичване с мартеници за здраве на този ден, което ще вероятно ще се запази още дълги години напред.