Може ли минималистичното мислене да ни помогне да живеем по-добре?

-

Колко от нас имат дрехи, които никога не са носили, книги, които никога не са чели и са губили време за неща, в които не намират смисъл?

Минимализмът – практиката да се отървем от излишните неща, както психически така и физически, за да живеем по-пълноценен живот – е инструмент, който все повече хора използват като стимул в ежедневието си.

Минимализмът може да се практикува по много начини.

С „мъничка къща“ – спретнато жилище между 9 и 37 квадратни метра, което често може да се купи веднага, като по този начин елиминира идеята за ипотечен дълг. Тази идея пленява въображението на все повече хора в различни страни.

Отърваването от излишните предмети, затрупващи жилищата ни се прокламира от все повече движения и учители. Само един пример е много успешната японска гуру в областта на по-добрата организация и стил на живот Мари Кондо . Това представлява една огромна колективна промяна в съзнанието към по-рационалното.

Хората разбират термини като „освобождаване от излишните вещи“ и „минималистичен“ по различен, свой и индивидуален начин. Вестник „Хъфингтън поуст“ публикува различните виждания на трима експерти, които обясняват как опростяването на начина на живот може да проработи за всеки. Обединяващото? По-малко безпорядък, по-малко подреждане и чистене, по-малко стрес.

Започнете от ума

Учителят по йога и медитация, автор и експерт по женско здраве Дебора Кроу казва, че съсредоточаването върху изхвърлянето на непотребното от ума може да е ключа към опростяването на начина на живот.

„Ако трябва да поставя едно нещо на първо място, това е да се научим да медитираме“, казва тя.

„Всичко идва от нашите мозъци, всичко. Просто трябва да започнете с успокояването на ума“, добавя Кроу.

Защо? Защото стресирани хора използват повече реактивната част на мозъка, тази, която реагира, а не тази, която мисли.

Това може да се изразява в лоши първосигнални решения и обща раздразнителност, както и в непрекъснато желание за действие чрез реагиране, според Дебора Кроу.

Освобождаването на ума от излишното може да бъде добра първа стъпка, преди да опитате физическо отърваване от излишните предмети.

Домът

Според лайф коуча Фелисити Морз, хората в западната култура често купуват предмети, за да задоволят емоционални нужди.

„Купуваме предмети, за да се разсеем от мислите, но тези мисли са все още там и ни притесняват, само че вече сме заобиколени от куп неща, които не чувстваме като „наши“, добавя тя.

Морз предлага да подходим към отърваването от излишните вещи като към практика по осъзнатост.

„Ако искате да се отървете от излишни вещи в голям мащаб – направете го. Но всъщност има много неща, които можете да научите за себе си, докато разглеждате вещите си предмет по предмет. Осъзнавате колко вещи имате, дали те са важни за вас и по каква причина, и това действие ви показва какво наистина има стойност в живота ви“, казва Морз.

Опитайте се да разчиствате стаите си от ненужното една по една. Взимайте всяка джунджурия, която сте купили в ръце и решавайте дали имате нужда от нея или не. Не преминавайте към следващата стая, докато не завършите предишната. Така можете да намалите ненужното и да оставите само това, което наистина обичате.

Работата ви

Колко приложим е минималистичният начин на живот при съвременни работни модели?

Лора Фейнт от „ЕйДжей енд Смарт“ – иновативно студио, което помага на компаниите да се рационализират, е приела минимализма както вкъщи, така и на работа.

„За мен минимализмът означава съзнателно и дръзко вземане на решение за това, кое е важно и съсредоточаване на енергията върху него, позволявайки на по-маловажните неща да отпаднат“, обяснява тя.

Фейнт казва, че прилагането на минималистичните практики не винаги е практично и съветва да се опитате няколко различни техники, за да се види коя работи най-добре – намаляване на срещите, концентриране върху важните неща и свършването на задачите в срок.

„Започнах да намалявам срещите си. Това не винаги е възможно, но животът ми стана много по-целенасочен, продуктивен и „минималистичен“ когато започнах да имам по-малко срещи. Срещите често могат да се окажат непродуктивни и могат да причинят повече объркване, отколкото доведат до решение“, казва Фейнт.

„Много лесно можем да заседнем в рутина, при която правим неща, които ни изглежда важни и имат смисъл, но когато спрем и се замислим – тези неща наистина ли имат реално въздействие? Често когато се замислите за това, всъщност резултатите в работата ни създават около 20% от действията ни, затова винаги на първо място слагам това, да помисля кои 20% правят това и да концентрирам усилията си в тях“, допълва тя.

Фейнт споделя, че е голям почитател на таймбоксинга – заделяне на времеви интервали през деня, за да се концентрирате върху едно нещо.

„Да кажем, че имам статия, която трябва да напиша. Ще настроя таймера, ще изключа имейла си и други известия, ще си пусна стимулираща ума музика и няма да правя нищо друго, освен тази конкретна задача за определеното време. Това не ми позволява да се разсейвам и ми поставя твърд краен срок за завършване на работата ми. Освен това така не прекарвам целия ден, лутайки се между различни задачи, без накрая да завърша нищо или без да постигна нещо определено“, добавя Фейнт.

Затова, независимо дали изчиствате ума си, календара си, гардероба си или работната среда, обмислете някои от тези съвети, за да освободите място за истински важните неща.

Категория: