Пролетта е един от основните четири годишни сезона. Когато пролетта настъпва в Северното полукълбо, в Южното идва есента. През пролетното слънцестоене денят се изравнява по дължина с нощта, като след това вече денят става по-дълъг.
Пролетта символизира прераждането, възкресението и новия живот. През този годишен сезон природата се пробужда след дългата зима. Времето става по-топло, снегът започва да се топи. Земята започва да се раззеленява, дърветата да цъфтят. Птичките се връщат от топлите страни и започват отново да ни радват със своите песни.
В районите на Северното полукълбо, където през зимата рядко има сняг или изобщо не вали, предвестници на пролетта може да се видят още през февруари с разцъфтяването на магнолии, череши и дюли. На други места в Южното полукълбо пък такива може да няма чак до август – едва тогава може да се види цъфтящо дърво или цветя, но там пролетта настъпва чак през септември. В субарктичните райони може и да не се видят предвестници на пролетта преди месец май.
Пролетта е непредсказуем сезон, често съпътстван с дъждове. Времето е сравнително нестабилно, като има дни, през които е мрачно, дъждовно и хладно, а други приличат направо на летни. Наводненията през този сезон са много вероятни, особено в планинските области, където снеговете се топят бързо.
Едно научно изследване от 2016 г. показва, че пролетта във Великобритания вече настъпва с до 7 дена и половина по-рано. Според него, по-голямата осветеност в градовете може би “обърква” дърветата и те “мислят”, че денят се е увеличил, т.е. пролетта е дошла – и започват да напъпват преждевременно. Заключението е на екип британски учени с ръководител професор Ричард Френч-Констънт от Университета в Екзитър. Това е първото изследване, което обхваща 13 годишен период и стига до изводите, че това изменение не засяга само дърветата, а се отразява и на други животни и насекоми. Това не е полезно за тях, защото слънчевото греене всъщност не се е увеличило и времето е още студено, което води в ннякои случаи до измръзване на пробудилите се растителни и животински видове. Изследването засега доказва само връзка между градското осветление и поведението на дърветата и другата флора и фауна, но причинно-следствената връзка не е потвърдена. Въпреки това, то навежда на някои мисли и може би ще бъде взето предвид, когато се мисли за вида улично осветление, което да не “лъже” растителния и животинския свят.
Ако това ви се струва странно, почакайте да прочетете другите странни факти за пролетта, които ще ви представим.
- В зависимост от това, кого питате за започването на пролетта, ще чуете различни отговори. Според астрономическия календар първият ден от пролетта е 20 март. Да, но от фенологична* гледна точка, първа пролет е когато започнат пролетните природни феномени, като например разцъфването на цветя, храсти и дървета. За метеоролозите обаче пролетта започва от 1 март и свършва на 31 май.
- Много по-вероятно е да има сняг на Великден (когато се пада през март), отколкото на Коледа. Статистиките за Великобритания показват, че през декември вали сняг през средно 3,9 дни от месеца, докато през март са 4,2 дни. Но след като Великден е подвижен празник, той може да се падне и през април, а тогава шансът за сняг е малък, но където вали – това е средно през 2,3 дни от месеца.
- Най-топлата пролет във Великобритания е била през 2011 година, когато средните температури през деня са били 9,2 градуса по Целзий. Най-студената пролет пък е отчетена през 1962 година, когато дневната температура е била едва 5,8 градуса. Средната температура през пролетта пък е 7,7 градуса.
- Пролетта на 1947 година е била най-мократа за британци. Тогава са паднали около 331,7 милиметра дъжд.
- Обонянието на хората е по-изострено през пролетта заради повишената влага във въздуха.
- Най-слънчевата пролет на Острова е била през 1948 година, когато за целия сезон са отчетени 558 слънчеви часа.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
*Фенологията се занимава с установяване на взаимните връзки между сезонните явления в живота на растенията (техния растеж, развитие и продуктивност) и агрометеорологичните и агроклиматичните условия.