Ново проучване, публикувано във вестник „Дейли телеграф“, разкрива кое най-много дразни работодателите, когато четат трудови автобиографии на кандидати за работа.
На първо място, повече от половината работодатели са посочили, че се дразнят много когато виждат елементарни граматични и печатни грешки в автобиографиите. Затова винаги преди да завършите своята, прочетете я отново един-два пъти, за да се уверите, че не сте допуснали някоя глупава грешка.
Също не е тайна, че работодателите не харесват дългите и разточителни автобиографии, четенето на които отнема прекалено много време. За да се сигурни, че вашата ще бъде прочетена и няма да свърши в кошчето, направете я стегната и кратка, като
| Триковете, които търговците използват, за да ни вземат парите Edit | | Trash | View |
| Нещата в автобиографиите, които работодателите мразят да виждат Edit | | Trash | View |
не изпускате никаква съществена информация. Постарайте се максималната й дължина да не надвишава повече от един лист във формат А4, написана със шрифт Times New Roman, с размер на буквите 12.
Друго нещо, което повечето работодатели мразят да виждат, е използването на неформален тон в мотивационните писма. Да, едно мотивационно писмо може да ви изтегли едни гърди напред пред останалите кандидати за дадена позиция, но само ако е написано добре и грамотно, като разбира се, е спазен и формалният тон.
Още едно изключително дразнещо нещо са най-употребяваните клишета. Факт е, че никой работодател не иска да ги чете и именно те могат да ни костват мечтаната работа.
Някои от най-клиширани и мразени от работодателите фрази, заедно с техните производни, са „Имам отлични комуникативни умения“, „Много съм ентусиазиран да работя за вас“, „Изключително добър слушател съм“, „Работя много и не се спирам пред нищо“, „Умея да се справям с проблемите“, „Обожавам екипната работа“, „Мога да работя както в екип, така и самостоятелно“, „Справям се отлично дори и под голямо напрежение“ и т.н.
Ако обаче някоя от тях наистина описва ваше качество и държите да го споменете, по-добре го напишете, но го подкрепете с реален факт от работната си история. Когато се чудите дали да вмъкнете някоя от тези фрази в автобиографията, се запитайте, след като я прочетете “И какво от това?” или “Кой твърди това?” – тези въпроси са добър тест за това, наистина ли е необходимо да ги включите и дали те действително ви описват.
Друг често срещан проблем е личният имейл адрес, който давате – ако той е странен или майтапчийски, обмислете варианта да си направите нов. Повечето работодатели признават, че не биха наели човек с несериозен имейл.
И за финал – употребата на емотикони, която стана популярна в последните години. Преди никой кандидат за работа не би се осмелил да слага емотиконки в мотивационното си писмо и дори автобиографията, но ето, че в днешно време все повече хора го правят. Проучването показва, че повечето работодатели намират това за странно и неуместно, затова по-добре не изразявайте емоциите си чрез емотикони.