Отнемане на деца от социалните служби към общините (Care proceedings)

Във Великобритания законодателството коренно се различава от българското по отношение на защитата на децата. Британските общини имат големи права да се намесват в семейните отношения и често пъти могат да стартират процедура за отнемане на децата от грижите на родителите и предаването им на приемни родители (foster care), които да се грижат за тях от името на общината срещу заплащане.

Процесът по отнемане на децата е санкциониран от съда посредством издаването на съдебна заповед (Care order). С нея съдът дава правото на общинските власти да си поделят ефективно родителските права и задължения с родителите на детето. Съдът също така може да реши, къде и с кого да живее детето, както и други въпроси от значение за запазване на неговите интереси. Общината по принцип не може да премести детето от дома му без съдебно решение, освен ако детето е поставено под полицейска защита.

Кой може да поиска Care order

Само социалните служби имат правото да кандидатстват за Care order, но детето може да бъде временно отнето от родителите и поставено под охраната на полицията при реална опасност за живота и здравето му. Тази намеса на полицията не може да продължи по-дълго от 72 часа, след което е необходимо да се иска съдебна намеса от социалните служби.

В редки случаи спешна Care order може да бъде поискана от всяко заинтересовано лице, но тя има сила не повече от 7 дни, след което детето трябва да бъде предадено на лице, което упражнява родителските права.

В кои случаи социалните могат да поискат издаването й

1. Според закона това са случаите, когато детето е пострадало или има изгледи да пострада сериозно и това е предизвикано от родителите или от други лица, докато детето е било под тяхна грижа.

2. Дължимата грижа, отдадена на детето от родителите, не е тази, която се очаква от „разумен“ родител.

3. Детето не може да бъде контролирано от родителите си (често това е характерно за деца в пубертетна възраст, които имат проблеми с полицията или училището).

В съдебното производство социалните служби трябва да докажат, че детето би пострадало психически, емоционално или сексуално, ако остане да живее с родителите си. С приемането на „Adoption and Children Act 2002“, който влезе в сила 2005, социалните служби могат да поискат отнемането на детето от семейната среда и ако неговото психическо здраве е поставено под опасност, както и ако е присъствало или е чуло да малтретират трето лице (например, при домашно насилие).

Кои лица могат да бъдат страна в този процес

Такива са майката и бащата (ако името му присъства на документа за раждане на детето или ако е придобил правата на родител чрез съдебно решение или по друг законен начин) на детето. Бащата не е страна в процеса, ако името му не присъства на акта за раждане, но може да поиска от съда да се конституира като заинтересована страна впоследствие.

При определени условия дядото и бабата на детето също могат да поискат да бъдат страна в процеса, ако желаят да бъде разгледана кандидатурата им да се грижат за детето, в случай че то бъде отнето от родителите.

Процедурата

Съдът се произнася обикновено с междинна заповед, докато се установят фактите по случая. Тя има действие 8 седмици и може да бъде продължена със следващи заповеди, а целият процес може да трае 7-8 месеца. В процеса има многократни заседания и изслушвания на всички заинтересовани страни, социалните служби, експерти и др.

Често интересите на детето се защитават от специален представител (guardian), който в повечето случаи взема страната на социалните служби. Ако детето е на определена възраст и е несъгласно с предоставената му защита, то може да поиска независим представител, като родителите и детето имат правото на безплатно правно представителство.

Често страните могат да постигнат съгласие, как да се полагат грижи за детето в бъдеще и да подпишат съответно споразумение, което да се утвърди от съда и да се спазва стриктно от подписалите го.

Ако съдът се произнесе за отделянето на детето

Заповедта на съда дава изключително големи права на социалните служби, които могат да решат къде и с кого да живее детето. Обикновено срокът на съдебната заповед е, докато детето навърши 18 г., но преразглеждане може да се иска от всички заинтересовани страни.

Социалните служби могат да решат детето да продължи да живее с родителите си при определени условия и възможност за осъществяване на контрол. Най-често обаче поради трудността от осъществяване на такъв контрол, детето се дава на приемни родители или в социален дом. Често децата биват давани за отглеждане и на лица, които искат да станат осиновители, макар че за последващо осиновяване е необходимо да се следва и допълнителна и независима съдебна процедура. Голяма е опасността от такова развитие на нещата, ако детето е на възраст до три години.

Ако чувстват, че детето е поставено под опасност, социалните служби могат да откажат контакт на детето с родителите. Намесата на съда в много случаи е единственият начин да се постигне компромис по това как и къде родителите ще имат възможност да виждат детето. Често, ако детето е отнето от родителите заради зависимостта им от наркотици, алкохол или проституция, те губят възможността да виждат детето, а ако междувременно детето бъде осиновено, тази възможност пропада безвъзвратно.