Какво представлява персоналната несъстоятелност?
Най-общо казано, това е невъзможността на един длъжник (физическо лице) да заплати своите дългове. Тук могат да се разграничат две възможности:
– Когато едно физическо лице е отговорно за своите дългове и тези дългове нямат бизнес характер и имуществото му (движимо и недвижимо) не е достатъчно да ги покрие.
– Когато едно лице осъществява търговска дейност, като например самонаето лице. В този случай можем да говорим и за техническа несъстоятелност, когато е налице неликвидност на дадени активи и съответно лицето не може да посрещне плащането на предявените срещу него вземания поради липса на достатъчни приходи.
Какви са условията, за да е налице несъстоятелност?
– Физическото лице да има качеството на длъжник.
– Персоналните дългове на лицето да са изискуеми, т.е. да е настъпила правната възможност да бъдат поискани.
– Лицето да не може да плати изцяло или частично своите дългове поради посочените в закона причини.
Как е уреден въпросът с персоналната несъстоятелност на Острова?
Основната идея на тукашното законодателство е да помогне на физическото лице, изпаднало в несъстоятелност, да преодолее своите проблеми и макар с принудителното налагането на доста на брой ограничения да продължи да бъде активен член на обществото.
Какви са основните легални методи за изход при тази ситуация?
Те са основно два вида:
– индивидуални доброволни споразумения (IVA);
– фалит (bankruptcy).
При първата от тези възможности се позволява на неплатежоспособния длъжник да получи мораториум върху изплащането на дълговете си и същевременно да изплати на кредиторите си по структуриран начин част от тях. При тази процедура е необходимо да се следва законово определена форма, при която се осъществява надзор от квалифицирано лице (insolvency practitioner), което трябва да предложи на кредиторите план за погасяване на дълга. Този план трябва да включва както предполагаеми плащания, така и това от кои активи ще дойдат тези плащания. За да влезе в сила, този план е необходимо да бъде одобрен от 75% от кредиторите. След това въпросният insolvency practitioner става администратор и надзорник на плана и често осъществява плащането на парите към кредиторите срещу комисиона, плащана му от длъжника. Той трябва да информира както длъжника, така и кредиторите и съда за развитието на IVA плана. Ако длъжникът по някаква причина спре да плаща договореното по този план, то кредиторите могат да възбудят производство за персонален фалит.
При втората процедура – производство за персонален фалит, лицето се освобождава от дълговете си, а кредиторите си разделят неговото имущество. Производството по фалит може да бъде започнато както от кредитора, така и от длъжника, ако дългът е за повече от 750 паунда. Основанието за поискването на фалит е, че длъжникът не може да плати и няма реални шансове да плати. При нормална ситуация, ако е налице план за плащане по IVA, съдът ще откаже обявяването на фалит. Когато производството се започва от кредитора, процедурата е доста формална и ако не бъде следвана, съдът ще откаже използването на този способ за удовлетворение на кредитора. При определени случаи, когато кредитор е данъчното (HRMC), се приема, че условията за следване на процедурата са изпълнени.
Обикновено след сезирането си, ако са налице основанията, съдът се произнася с Bankruptcy order, изпълнението на която от своя страна е под надзора на специализиран административен орган.
Последици от произнасянето на съда
С тази заповед се спират всички предприети правни действия на кредиторите, като съответно е необходимо тя да се публикува и впише в специален регистър на несъстоятелните физически лица.
Какво имущество ще се разпредели между кредиторите на длъжника?
Това е имуществото до произнасянето на съда, както и това, което длъжникът ще придобие за в бъдеще, но то не включва последващи доходи в рамките на определени разумни норми, необходими за неговото нормално съществуване, като храна, сметки и прочие.
Какви са последиците за длъжника след произнасянето на съда за персонален фалит?
– той не може да прави плащания или да отчуждава имот без разрешението на съда;
– кредитори, които нямат обезпечени с имот вземания, не могат да искат изпълнение от длъжника;
– кредитори, чиито вземания са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, могат да искат изпълнение, като това тяхно право не се засяга от процедурата по фалит;
– наемодателят може да запорира парични суми, които държи до 6-месечен размер на дължимия наем за срок от 6 месеца преди започването на производството по несъстоятелност;
– съществува забрана за обявения в несъстоятелност да завежда дела за пари и ограничения при осъществяване на бизнес сделки;
– след една година лицето ще бъде освободено от отговорност за всичките си дългове, но може да му бъдат наложени определени ограничения за в бъдеще с продължителност между 2 и 15 години.
При обявяване на окончателната съдебна заповед след 12 месеца несъстоятелното лице се освобождава от всичките си дългове. След този период в кредитното му досие се прави записка относно обявения фалит, като това влияе на кредитния му рейтинг и на възможността му да получи кредит за в бъдеще. Тази информация е публично известна и се пази в кредитното му досие 6 години.
Често и след този период информацията не се изтрива автоматично, затова е необходимо това да се изиска от кредитната агенция. Чест проблем е и запазването на банкови сметки. Прието е, че отварянето на разплащателна сметка не би трябвало да е проблем, но на практика банките имат правото на избор на кого да предоставят своите услуги.
Съществуват и дългове, които не се опрощават след обявяването на персоналния фалит
Такива са например дългове по студентски заеми, заеми, които не са били включени в производството по несъстоятелност, пари, които се дължат с оглед на плащания по съдебни дела, като например за издръжка, както и за суми по обезщетения, произтичащи от дела за телесни повреди.