Права на живущите без брак двойки по отношение на семейното жилище

Лицата, които живеят заедно на съпружески начала, без да са сключили брак, имат по-малко права от тези, които имат законен брак. Отношенията между тези двойки, касаещи семейното жилище, се уреждат с редица законови актове, като основните разпоредби са тези в „Family Law Act 1996“ и „Domestic Violence, Crime and Victims Act 2004“. Основните принципи се прилагат и за двойки от еднакъв пол, които живеят заедно.

Хипотезата относно семейното жилище е обикновено тази, при която единият партньор няма право да живее на установено правно основание в семейното жилище (например няма договор за наем). Законът защитава това лице при определени условия, като му дава правото да поиска от съда да му присъди обитаването на жилището за определен срок с така наречената „Occupation order“, с която може да се постанови:

– да не бъде изваден от семейното жилище от партньора си или

– да не бъде изключен от която и да е част на семейното жилище от партньора си.

Възможно е лицето, което няма право на обитаване на някакво друго основание и същевременно не живее в семейното жилище, да отправи до съда и допълнителни искания:

– да му присъди правото да влезе в семейното жилище за определен период или

– да нареди на партньора му да го допусне до семейното жилище.

За да вземе решение по горепосочените случаи, съдът трябва да вземе под внимание следните обстоятелства:

– нуждата и наличието на дом на всеки от партньорите и наличието на деца под 18 г. от връзката;

– финансовите възможности на двете страни;

– ефекта на съдебната заповед върху здравето на всяка от страните и децата от връзката;

– поведението на страните, един към друг и по принцип;

– вида на взаимоотношенията на страните и в каква степен те са били обвързани;

– продължителността на съвместното им съжителство (при по-кратки връзки, до 5 г., се приема, че нуждата от такава заповед, освен при определени условия, е силно занижена);

– продължителността на разделното им живеене преди искането до съда (ако двойката е живяла разделена за продължителен период от време, то шансовете на искащия неживеещ да получи утвърдителен отговор са силно занижени).

Съдът също има право да вземе решение и по други въпроси във връзка със семейното жилище, като например:

– да забрани на живеещия партньор да продължи да живее в семейното жилище;

– да напусне семейното жилище;

– да ограничи живеещия партньор от обитаване на определена част от жилището.

За да вземе съответното решение, съдът трябва да прецени всички обстоятелства, които имат значение за делото. Между тях могат да се посочат тези, при които:

– ако двойката има деца, съвместното им съжителство би довело до увреждане на благосъстоянието на децата;

– обстоятелството дали такова увреждане не би настъпило спрямо някой от партньорите, ако съдът се произнесе утвърдително на молбата, и др.

Всяка от горепосочените заповеди на съда не може да бъде с продължителност повече от 6 месеца, но може да бъде удължена с още 6 месеца, ако са налице определени условия.

По отношение на случаите, когато един от наемателите спре да обитава семейното жилище, съдът може да прехвърли при поискване наемното правоотношение на негово име, макар и само при определени условия:

– ако домът е бил семейно жилище за двойката или

– ако двойката реално е живяла заедно в това жилище.

Когато искащото от съда лице не може да докаже “beneficial interest“ (тоест, че е допринесъл финансово или по друг начин по отношение на жилището), то чрез поведението на другия, притежаващия права по отношение на жилището партньор, може да се установи наличието на “licence”, който представлява вид договор, който обаче е с ограничени права на защита.

С оглед на приложението на тази хипотеза може да се заключи, че при всички случаи е необходимо да се даде предизвестие на съответното лице и следователно, ако няма такова, то ще е изключено незаконно от живеене в семейното жилище и съдът може да постанови връщането му в жилището.

Такъв договор обаче не може да се подразбира за съществуващ между страните, дори и когато има деца от брака, а е необходимо да се подкрепи от доказателствата, събрани по делото, основно произтичащи от поведението на партньора с права върху жилището.