Правото на платен отпуск се полага на всеки работник по закон и е най-защитеното от трудовите му права. Британското законодателство прави разлика между назначените на трудов договор служители и самонаетите лица. Вторите не могат да се възползват от отпуск, платен от работодател, защото нямат такъв – това е въпрос, който те сами уреждат в зависимост от типа на работата си.
Във Великобритания е утвърдено едно лесно правило, с което се изчисляват и разпределят платените почивните дни. Установен е общоприет коефициент от 5.6 за всички служители на трудов договор, по който се умножават работните дни в седмицата. Оттук се правят последващите изчисления:
– Ако работникът е назначен на пълна работна седмица от 5 дни, той има правото на 28 дни платен отпуск (5 дни х 5.6).
– Ако работникът е назначен на непълна работна седмица, полагаемите му се дни са по-малко от тези при пълна работна седмица. Например, лице, което работи 3 дни в седмицата, ще има правото на 3 дни х 5.6, т.е. 16.8 дни платен отпуск.
Основни права на работника при вземане на платен отпуск са:
Заплащането му да продължи като при нормална работна седмица.
Да запази за по-късно правото си на неизползван отпуск поради майчинство, бащинство или осиновяване на дете.
Да запази за по-късно правото си на неизползван отпуск поради болнични.
Да използва по време на болничните си и платения си годишен отпуск.
Ограничение на законоустановения платен отпуск (лимит на дните)
По закон, лицето, назначено на договор, има правото на максимум 28 дни платен законоустановен отпуск, т.е. лице, което работи 6 дни в седмицата също получава 28 дни, а не на 33.6 дни (6 дни х 5.6). Конкретния работодател, обаче, може да предостави по-дълъг отпуск от законоустановения чрез трудовия договор на работника.
Законът важи и в обратния случай. Например, ако трудовият ви договор казва, че можете да вземете само 10 дни платен годишен отпуск, а вие работите 5 дни в седмицата, по закон имате право на 28 почивни дни и работодателят не може да ви откаже от това право.
Какво казва законът за самонаетите лица?
Платеният годишен отпуск на самонаетите лица, не се покрива от закона, с изключение на случаите, когато определени лица, които на пръв поглед приличат на самонаети (например подизпълнители), в действителност се явяват служители, тъй като имат договор, че извършват лично дадена работа. Показател за това е, когато лицето има сключен договор със своя работодател.
Права при ползване на отпуск
Служителите имат правото да ползват платен отпуск от първия си работен ден.
По време на първата година работодателят изчислява полагаемия се отпуск, като за всеки отработен месец се дава 1/12 от пълния размер на отпуска според броя на дните, в които работника работи за една седмица. С други думи, след като е работил 3 месеца на 5-дневна работна седмица, работникът ще има право на 7 дни платен отпуск (една четвърт от полагаемите му се за годината 28 дни по изчислението 5 дни умножени по 5,6).
Началото и края на една година, през която ви се полага платения годишен отпуск може да бъде установено чрез споразумение между работодателя и работника (трудов договор, колективен договор с признат профсъюз или лично споразумение със служителите). Ако то липсва, годината започва да тече от първия работен ден на работника, ако той е започнал работа след 1 октомври 1998 година и от 1 октомври, ако е започнал работа на или преди тази дата на 1998 година.
Полагаемият платен годишен отпуск по принцип трябва да бъде използван в рамките на една календарна година, защото в противен случай може да се изгуби. В трудовия договор трябва да е упоменато дали е възможно част от него да се прехвърли за следващата и година и ако да – колко дни. По закон, ако служителят има право на 28 дни платен отпуск, той може да прехвърли до 8 дни за следващата година. Ако обаче му се полагат повече от 28 дни платен отпуск, работодателят може да позволи да се прехвърлят допълнителни дни за следващата година.
Служителите, които не са могли да използват годишния си отпуск, защото са в болнични, също ще имат право да прехвърлят останал отпуск от предишната година в следващата.
Ако даден служител е използвал по-малко дни отпуск от полагаемото, останалите неизползвани дни трябва да му бъдат платени.
Ако даден служител е използвал повече дни от полагаемия му се отпуск, той може да сключи споразумение с работодателя си възнаграждението за надвзетите дни да му бъде приспаднато от месечните заплати.
В случаите на банкови празници и други официални празници
Работникът няма правото автоматично да ползва тези официални празници като платени или неплатени почивни дни, тъй като това зависи от указаното в договора му. В трудовите договори изрично се споменава каква е възможността за ползването на отпуск по отношение на тези празници, но в повечето случаите почивките по банковите празници се плащат, но все взимат от полагаемите дни платен годишен отпуск. Така например, ако работите 5 дни в седмицата и имате право на 28 дни платен годишен отпуск, при условие, че официалните празници и банковите празници са 8 дни, ще ви останат 20 дни, които вие можете да вземете по ваша преценка.
Въпреки това вашият работодател може да изиска от вас следното:
– Да работите по време на банков празник или друг официален празник;
– Да ви даде почивен ден на празника, без обаче да ви го плати (в този случай, обаче, си запазвате правото да си вземете в бъдеще пълния платен отпуск);
– Да ви даде почивен ден по време на банков празник или друг официален празник и да ви плати деня (в този случай въпросните дни ще ви се приспаднат от полагаемия ви се отпуск, както е обичайната практика на повечето места и споменато по-горе);
Има специални правила за договорите на лица, които работят в по-големите магазини (над 26 квадратни метра) и те постановяват, че задължително трябва да имате почивен ден на Коледа, независимо какъв ден от седмицата се пада този ден.