От началото на месец март в България празнуваме Баба Марта – хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и настъпването на пролетта.
Произходът на празника не е установен със сигурност, възможно е да е прабългарски или тракийски.
На първи март и през следващите няколко дни на месеца българите си подаряват мартеници – преплетени конци, най-често червени и бели, като си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
По традиция всички си връзват и закачат мартеници на видно място – по дрехите, по ръцете, по косите. С мартеници също се закичват домовете, плодните дървета и добитъка в стопанството – за благоденствие, по-добра реколта и плодовитост на следващата година
Традицията за Баба Марта е позната и в Румъния, а в миналото и в Македония.
Мартеницата, от друга страна, е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница може да се разглежда и като един магически ритуален акт. Според преданието, дошло от древността, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие.
Смята се, че мартениците пазят къщата, да не влезе в нея зло, болести и немотия.
Според легендата, мартеницата води началото си още от времето на хан Аспарух, който бил предвестен за идването на сестра си Хуба в новите земи с бял конец, обагрен с кръв. Според едни, това била кръвта на бат Баян, а според други – на сокола, който водел сестра му. Оттогава белият цвят на мартеницата символизира дълъг живот, червеният – здраве и сила. Тя е символ на мир и любов, на здраве и щастие. Смята се още, че в белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата на приятелството и взаимната обич. Освен това, мартеницата е една здрава нишка, която свързва българите по света в едно с пожелание да сме здрави, силни и щастливи и да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците връзвали златна или сребърна паричка, или синьо мънисто.
По стар български обичай невестите носели мартениците си отдясно, а момите – отляво. Ергените ги носели с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В някои краища на България наричат седмицата в началото на март „броените дни“ – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината.
В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец март и на пролетта. Според преданията, тя е сестра на Голям и Малък Сечко (месеците януари и февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето.
Широко разпространен е и друг обичай, който се състои в избиране на ден. Всеки човек си намисля определен ден до 22 март и по времето на него познава каква ще му е годината. Ако денят е слънчев – ще е успешна, ако пък вали и времето е лошо – ще има трудности.
И не забравяйте, че видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, значи е време да свалите мартеничката и да я вържете на овошка или на цъфнал храст.