Продажбата на жилище на тих търг (Sale by tender) става все по-популярна сред агентите по недвижими имоти или т.нар. брокери. Но какво означава една такава сделка за купувача и продавача?
Обикновено комисионната на брокерите се плаща от продавача на жилището и тя е в размер на 1-2% от продажната стойност на имота. Така например, на жилище, обявено за 200 000 паунда, брокерът ще вземе комисионна от 2000 до 4000 паунда, плюс ДДС. В повечето случаи на брокера се плаща, ако той успее да продаде имота.
Именно моделът на заплащане чрез комисионна мотивира брокерите да държат цената на продаваните имоти по-високи, така печелят и продавачът, и агенцията, а купувачът плаща определената сума без да дължи каквито и да било комисионни.
Но към момента на имотния пазар все повече брокери предлагат на продавачите опцията за продажба на тих търг. Но как всъщност работи тя?
Брокерът предлага на продавача да продаде жилището си на тих търг, заради по-изгодните за него условия, сред които най-вече по-ниските такси, които той ще плати. Така например вместо 1-2% комисионна, продавачът ще плати само фиксирана такса от например 150 паунда, плюс ДДС (общо около 180 паунда), за да се продаде жилището му на тих търг.
Може би вече се питате защо брокерите предпочитат този метод за продажба, след като не печелят почти нищо? Ето къде е уловката – комисионната се плаща от купувача.
Когато за жилището се намери определен купувач, то той трябва да плати на брокера встъпителна такса, която е в размер на около 2-2,5% от цената на жилището. Така на имот обявен за 200 000 паунда, купувачът плаща от 4000 паунда нагоре такса – така се оказва, че комисионната на брокера е много по-голяма и той печели повече.
Някои брокери пък вземат и фиксирана встъпителна такса от купувачите, която в никакъв случай не е по-малка, обикновено между 4000 и 5000 паунда.
Самият тих търг е много подобен на стандартната продажба. Брокерът пуска жилището на имотния пазар и организира огледи за потенциални купувачи, като ако те имат интерес, той им предлага да наддават за имота.
Като всеки търг, и тихият търг си има определен краен срок, до който евентуалните купувачи могат да дават своите оферти. След като приключи търга, най-добрите оферти се предават от брокера към продавача, като той не е задължен да приеме някоя, ако не му харесват, но ако приеме някоя, купувачът се уведомява за това. Всичко по самата сделка е стандартно, като единствената разлика е, че накрая купувачът получава крайната сума за плащане от брокера.
Предимства и недостатъци на тихите жилищни търгове:
Основното предимство на продажбата на жилище на тих търг е, че продавачът получава повече пари от сделката, тъй като не му се удържа висока комисионна. Отделно, след като има наддаване, има шанс той да получи дори по-висока цена за жилището си от първоначално търсената.
Недостатък за продавача обаче може да бъде фактът, че запознатите с процедурата купувачи ще наддават една идея по-малко за имота, тъй като те са наясно, че ако го спечелят, ще трябва да платят солидни комисионни и ще искат да си оставят финанси за тях.
От гледна точка на купувача, дебела такса в размер на 4000-5000 паунда за брокера е солиден разход, особено като се прибави към другите, като например хонорари на адвокати, разходи за преместване, гербов налог и др.
Купувачите, които ще използват ипотечен кредит за жилището, едва ли ще имат няколко излишни хиляди паунда, за да платят високите такси на брокерите, което може да бъде достатъчна пречка, за да се развали една потенциално добра сделка.