Нормативна уредба
Нормативната уредба е различна за Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, но съществуват общи черти при защитата на правата на детето. Голямо значение има международната правна уредба, като „Hague Convention 1980“ and „Тhe Revised Brussels II Regulation“ и европейските норми, инкорпорирани чрез редица закони в законодателството на Великобритания.
Законът за децата от 1989, въвежда термина „родителска отговорност“ (“Parental responsibility”), който е основен в Английското право, като под този термин са обособени многобройни категории от лица, които могат да упражняват родителските права. Тези права, може да се упражняват и от лица, които нямат родствена връзка с детето. Възможна е и хипотеза, когато родител на детето (баща) няма това право, автоматично признато (пример – името на бащата не е вписано в акта за раждане на детето и няма брак с майката на детето и др.).
Общи условия за извеждане на дете извън Великобритания
За лица, ненавършили 16г., е необходимо да имат при пътуване извън Обединеното кралство :
- паспорт
- съгласие за пътуване на родител или други лица, определени чрез закон или от съда
- ако детето не е навършило 16г. и ще работи или участва в професионални спортни игри в чужбина, лиценз, издаден от “Magistrate court” по местожителството на детето
и
- да не съществува забрана за извеждане на детето в чужбина, постановена от съд или полицейско разпореждане
Общи условия за кандидатстване за детски английски паспорт
От 26 март 1998г. английски детски паспорт се издава на деца (лица до 16г), който е с валидност 5 г. Паспорт може да се издаде и извън пределите на Великобритания от посолствата на страната и е валиден до изтичането на срока на годност, дори този срок да изтича след навършването на 16г. За 16 и 17 годишни този срока на валидност е 10г.
Необходими условия за издаване:
- Детето да е английски гражданин и
- Съгласие на родител ( не е необходимо наличие на брак) или
- Съгласие на родител, на когото детето е поверено след развода
- Съгласие на съответната общинска администрация, ако детето е дадено за отглеждане
- Съгласие на лице, което се грижи за детето при липса на родители и решение на съда за поверяване на грижите за детето на друго лице
- Ако лицето е навършило 16 или 17 г., не е необходимо съгласието на родител за издаване на паспорт, освен ако има заповеди на съда които са известни на администрациятаq отговорна за издаване на паспорта. В този случай съгласието на родителя ще е необходимо за издаване на паспорта. Уведомяването се прави от заинтересования родител.
- Ако предишния паспорт на детето е издаден от друга държава, е възможно да бъде изискан при издаването на първият английски паспорт на детето
- Детето е необходимо също да положи подписа си, ако е навършило 12 години
- Формата за кандидатстване за детски паспорт трябва да бъде преподписана от 3-то лице, което е английски гражданин и което познава родителя от поне две години и познава и може да разпознае детето, ако се наложи
- Необходимо е при кандидатстване да се представят(Child’s registration sert.) или (Child’s full birth sert.)
- Документ за брак от бащата, ако името не е вписано в акта за раждане или друг документ, доказващ, според закона, правата му на родител
- Необходимо е да не съществува решение на съда за забрана за пътуване и/или забрана за издаване на паспорт на детето
Съпътващите документи при кандидатстване за детски паспорт са различни в различните хипотези и зависят от различни правни факти: на какво основание са придобили родителите и детето британско гражданство, дали детето и родителите живеят в Англия или друга страна от Обединеното кралство или се кандидатства от 3-та страна. Кой притежава родителските права и на какво основание и др.
Специални правила съществуват при издаване на паспорт на дете при осиновяване или когато името му е сменено.
1. Видове решения за забрана за изваждане на паспорт и/или пътуване на дете в чужбина от съда
1. 1 Заповед от съда (Court order)
Раздел 8 от Закона за децата, 1989 г., урежда режима и издаването на съдебни заповеди, засягащи правата на децата. Такива заповеди на съда могат да се издадат до навършване на 18г. на детето. Всяка такава заповед на съда трябва да съдържа период на действие, условия на действие и указание за приложение и може да налага забрана за издаване на паспорт и/или пътуване на детето. При промяна на обстоятелствата след издаването или изтичането на срока на действие, може да се иска отмяна на тази заповед, ако е в интерес на детето.
1.2. Заповед за местоживеене (Residence order)
Тази заповед урежда правата на лицето, с което живее детето. Правата могат да се предоставят на родител или друго, трето лице, но в този случай заповедта има сила, докато изтече срокът й на действие или детето навърши 16 г. Макар и лицето, което се грижи за детето да има родителска отговорност (“Parental responsibility”), то не може да изведе детето извън страната за повече от 28 дни без съгласието на други лица, които имат родителска отговорност. Често такава заповед може да се издаде заедно със „заповедта за контакти“ (“Contact order”), която урежда кой от родителите има право да контактува с детето и колко често. Ако детето е навършило 16 години, съгласие за паспорт не е необходимо да се изисква.
1.3. Особени заповеди за настойничество (Special Guardianship Orders)
Уреждат правата и задълженията на лицата, когато детето е дадено за отглеждане, когато не е подходящо осиновяване и създава фигурата на (настойник) на детето, т.е. лице което се грижи за детето. Настойникът има изключителни права, които имат приоритет пред правата на истинските родители на детето. Такава заповед има валидност до навършване на 18г. на детето. Настойникът е необходимо да даде съгласието си за издаване на паспорт на детето, а съгласието на други лица с „родителска отговорност“ е необходимо, ако детето ще пътува извън страната за повече от 3 месеца.
1.4. Заповед за забрана (Prohibited Steps order)
Често се издава, когато трябва да се установи забрана, когато майка/баща/друго лице с родителска отговорност не може да кандидатства за паспорт за детето в заповедта или не може да го изведе извън страната.
1.5. Когато съдебно решение замества съгласието на родителя за издаване на паспорт на детето
Такава хипотеза може да съществува, когато детето живее доброволно извън семейството и изка да пътува само или с придружител, който не е родител или лице, което има родителска отговорност.
2. Особени хипотези
2.1. Особена хипотеза за даване на съгласието за издаване на паспорт на дете от общинската администрация съществува, когато детето е поверено изцяло за отглеждане от местните власти (local authorities)
2.2. Loco parentis (преведено – вместо родителите)
Съгласие за издаване на паспорт може да се даде от лице което няма родителска отговорност, когато родителите или настойниците са починали. В такъв случай лицето трябва да представи специална декларация, предвидена в закона и допълнителни доказателства, че се грижи за детето и други необходими документи, за да се вземе решение за издаване на паспорт на детето (акт за смърт, завещание, писмо от училището на детето и др.)
2.3. Настойник, определен чрез завещание или съд (Testamentary guardian)
Лице определено от съда или чрез завещание, което има родителска отговорност
2.4. Caveats (специално искане -„уговорка“ – отправено до издаващата паспорта администрация).
Лица, които имат родителска отговорност, могат да поискат да не се издава паспорт на детето. Това искане е необходимо да бъде придружено от съдебно решение в подкрепа на изкането.
Когато съдебно решение липсва, изкането за издаване на паспорт може да се разгледа, ако:
- е подадено от майката на детето, ако родителите не са били женени и няма заповед за родителска отговорност (“Parental responsibility order”)
- от полицията, когато са арестували лице с оглед на Child Abduction Act 1984
2.5. Wards of Court или “wardship order” (Решение на съда при което съдът поема пълна отговорност за детето)
При това условие, не може да се вземе никакво решение по отношение на детето, без да се вземе разрешението на съда, включително за издаване на паспорт.
Обобщение на правовия режим
При извеждане на дете извън на границата на Великобритания, без съответното съгласие, лицето което го извършва, рискува да бъде преследвано от закона. В рамките на Европейския съюз съществува правна система, която защитава правата на децата и връщането им в страната по местожителство, ако детето е изведено неправомерно.
Разликите между българското и английското законодателство при изваждане на паспорт на дете и извеждането му извън граница са големи. Съществуват различия и при осъществяване на защитата на правата на децата и съответно техните родители. (Пример: правото на бащата да се вижда със детето след развода, според английското право, е право на самото дете да се вижда със родителя), но важно е да се отбележи, че и двете правни системи се подчиняват на международните правни норми, които имат приоритет пред вътрешното законодателство.