Модерните технологии и роботите на бъдещето може да доведат до масова безработица, твърди професор Моше Варди от Райс юнивърсити в Съединените щати.
Според професора, в срок до 30 години роботите ще вършат над 50 процента от професиите, за които към момента са необходими хора, особено работниците от средната класа. По думите на Варди, много от тях ще бъдат заменени от машини в близките няколко десетилетия, което ще ги остави без работа и с повече свободно време, отколкото някога са имали.
“Наближава време, в което машините ще бъдат по-продуктивни от хората в почти всяка задача“, казва Варди, който е професор по компютърно инженерство.
„Роботите вършат все повече и повече от работата на хората. Фармацевти, пазачи в затвори, месари, бармани и още много други професии ще могат да се вършат от машините в близко бъдеще”, добавя той.
Това ще доведе човечеството до нов проблем – ако вече няма да е необходимо да работим, ще трябва да търсим нови отговори на въпроса, в какво намираме смисъл на живота си. „Смятам, че обществото трябва да засегне тази тема сега, докато е по-рано. Ако машините са способни да вършат почти всичката човешка работа в бъдеще, какво ще правим ние, хората? Друг въпрос, който искам да повдигна е дали технологиите, които разработваме в края на краищата ще са в полза на човека?“, заявява още професор Варди.
Според компютърния инженер, вече съществуват роботи и изкуствени интелекти, които на практика заличават човешки професии от средния клас, а технологиите не спират да се развиват, и то с бързи темпове.
Миналата година учени от Технологичния университет в Сингапур разкриха, че са създали най-близкия до човек робот досега, чиято цел е да работи като рецепционист в кампуса на университета. С нежна кожа и гъста коса, роботът Надин не само поздравява и посреща посетителите, но и се усмихва, гледа ги в очите, здрависва се, говори и дори познава вече регистрираните гости и може да завързва нови разговори с тях въз основа на обсъждани вече теми.
От компанията „Еърбъс“ пък обявиха, че съвместно с Лабораторията по роботика към университета във Франкфурт разработват хуманоидни роботи, които да изпълняват сложни задачи в производството на самолети. Целта на роботите е да облекчават работата на хората в най-натоварените и опасни сфери. Хуманоидите могат да се качват по стълби, да се провират на труднодостъпни места и се очаква да се присъединят към човешката работна сила през следващото десетилетие.
Това са само няколко примера за развитието на технологиите, обаче според професор Варди, помощта на роботите може и да не е толкова добра за хората. „Не виждам как можем да се развиваме, ако по цял ден мързелуваме и не правим нищо. Вярвам, че работата е неразделна част от човешкия живот и е важна, за да се чувстваме добре“, казва професорът.
Как ще оцелеем, когато роботите отнемат работата ни?
Неотдавнашно проучване на Университета в Оксфорд също потвърждава опасенията на Варди. Резултатите показват, че през следващите две десетилетия около 47 процента от професиите в Съединените щати ще се вършат от машини. Ако роботите започнат да вършат работата на хората, с какви средства ще преживяваме? Наскоро една много стара идея набра популярност в Силициевата долина, която има за цел да реши този проблем. Каква е тя – гарантирани доходи за всички.
Концепцията е известна още като “универсален базов доход”. Правителството ще осигурява на всеки гражданин определена сума всеки месец, например 1000 или 2000 долара, която ще е безвъзмездна. Всеки човек ще може да прави с парите каквото намери за добре – пазаруване, спестяване, развлечения и т.н. Тази сума може и да няма значение за хората, които все още имат работа и изкарват добри пари, но за безработните и бедните тя ще е от голяма полза и може да е разликата между това да имат покрив над главата и да бъдат на улицата.
Докато технологиите се развиват и възможността за загубата на все повече професии се увеличава, универсалният базов доход е добро решение на проблема. Учени от бизнес инкубатора „Уай комбинейтър“ са решили да проведат експеримент със 100 семейства в Оукланд, Калифорния. Той се състои в това да им се дава универсален базов месечен доход в размер на 1000 до 2000 долара за период от 6 месеца до година. Събраните данни от проучването ще покажат дали този подход има бъдеще и ако всичко премине успешно, ще се проведе по-мащабен експеримент, който ще е за период от 5 години и ще обхваща хиляди хора.
„Много важно е да съберем повече информация относно базовия доход, за да разберем дали наистина е опция, вместо само да говорим за него“, казва Сам Алтман, основател на „Уай комбинейтър“.
Той добавя, че е важно да се разбере дали хората ще бъдат доволни от този доход, дали ще им бъде достатъчен, как ще се променят живота и уменията им, как ще прекарват времето си и т.н..
Въпреки че предложението от Силициевата долина за универсалния базов доход е сравнително ново, идеята зад него е родена преди десетилетия, ако не и векове. Отец Томас Пейн предложил през 1797 година всеки британец на възраст над 21 години да получава безвъзмездно всеки месец по 15 паунда. Британският философ Бертранд Ръсел също е искал да бъде въведен подобен доход за всички и дори създал движение в подкрепа на тази идея. През 30-те години на 20 век в Съединените щати с цел да се намали бедността е въведена социалната осигуровка като част от новите права на работниците и с това идеята за безвъзмездни доходи за всеки бива заличена.
През 60-те години на 20 век интересът към универсалния базов доход в Съединените щати отново нараства и както либералите, така и консерваторите повдигат въпроса. Поддръжниците на левите харесват предложението, защото ще намали социалните различия в обществото, докато десните смятат, че този начин е за предпочитане пред тогавашната бюрократична система.
Сега идеята за безвъзмездни доходи за хората е отново на дневен ред. Швейцария проведе референдум по въпроса, но 77 процента гласуваха против. Страни като Финландия, Холандия и Канада планират да проведат експерименти, за да видят дали идеята за универсален базов доход е добра.
През 70-те години на 20 век в Манитоба, Канада се провежда кратко проучване по въпроса за универсалния базов доход, но финансирането не е било достатъчно, за да бъде завършено. Въпреки това частичните резултати се показали, че броят на хоспитализациите в провинцията е спаднал, работещите не са намалели и повече младежи са посещавали училище отколкото преди, което е обещаващо.
„Мисля че е подходящото време за универсален базов доход, който преди не се е приемал добре, но скоро може да ни потрябва“, казва Алтман. „Това, което хората забравят е, че ако роботите завземат работните им места, то ще е защото са по-евтина работна ръка в дългосрочен план“, добавя експертът. Според него това ще помогне да се спестят пари, които евентуално да бъдат прибавени към базовия доход, които ще получават хората.
„Когато хората са подсигурени, имат достатъчно пари, те ще спрат да мислят за насъщния и ще могат да прочистят съзнанието си за по-важните неща в живота“, добавя Алтман.
Анди Стерн, бивш директор на Международния съюз за набиране на служители и автор на книгата „Как универсалният базов доход може да поднови икономиката ни и да възвърне американската мечта“, казва, че предстои голям катаклизъм на трудовия пазар в резултат на развиващите се технологии. Така например ако камионите започнат да се управляват сами от изкуствен интелект, шофьорите ще останат без работа. Това води до редица последици – няма да има нужда от застрахователи, паркинги и места за почивка и ще засегне различни индустрии. Всичко това ще следва само от изчезването на необходимостта на една професия.
„Загубата на работни места от машините не е предстоящ ураган, а цяло цунами, което ще застигне всички по света“, казва Стерн.
Според него, въвеждането му ще заличи бедността, но няма да е достатъчно, за да могат всички хора да спрат да работят напълно. Идеята звучи скъпо и това наистина е така. Според Стерн, обаче, има доста начини да се спестят тези пари от други места. Някои помощи, храната за социално слабите, част от данъците върху приходите, различни правителствени програми за подпомагане, които ще престанат да бъдат необходими – тези неща могат да спестят голяма маса пари, които да отиват за изплащането на този универсален базов доход. И това е без дори да се разглеждат под лупа разходите за армията, военните и другите правителствени харчове.
Въпреки всичко, безвъзмездният базов доход звучи далечна и нереална идея. Дори да бъде одобрен от някое правителство, ще са нужни десетилетия, за да бъде въведен.
Според Стерн, най-краткият период, за който може да се въведе универсалният базов доход е между 10 и 15 години.
Към универсалния базов доход има и все по-голям интерес от страна на политиците, като например канадският премиер Джъстин Трюдо, чието правителство ще проведе предстоящи опити в Онтарио. Сенаторът Бърни Сандърс също е поддръжник на тази идея.
Критиците на универсалния базов доход се притесняват, че отпускането му за всеки ще е прекалено скъпо за правителствата. Не само, че няма да достигат пари, но и ще трябва да се взимат от социалните програми, за да се доглавят за дохода, което според тях е недопустимо, защото обществото ще се лишава от други важни неща.
Според скептиците, безвъзмездното даване на пари на хората ще ги направи мързеливи и те ще чакат всичко наготово, няма да имат стимул да си търсят работа и да бъдат полезни за обществото. Те също смятат, че твърдението, че машините ще отнемат работата на хората в бъдеще е невярно.
Стивънк Менендиън, директор на отдел „Проучвания“ към института Хаас коментира:.
„Скептичен съм относно твърдението, че след време няма да има достатъчно работа за хората и че машините ще ни изместят. При всички положения, това няма как да стане още няколко десетилетия, докато настоящият проблем е, че има разлика в длъжностите и уменията на хората, които ги заемат, но въпреки това несъответствие все още има незаети работни места. Към момента ние не инвестираме достатъчно в своето професионално израстване и увеличаване набора от умения“,
„Трябва да се съсредоточим върху това да се усъвършенстваме и развиваме, така парите ни ще са добре похарчени. Ако правим нещо подобно, няма как машините да отнемат работата ни. Универсалният базов доход ще е нещо скъпо, което ще ни лиши от други социални придобивки и така животът ни ще стане по-лош, а не по-добър. Да се дават безвъзмездно пари на хората всеки месец няма да реши проблемите ни и няма да помогне на хората с нисък доход, дори напротив“, добавя Менендиън.
Основателят на „Уай комбинейтър“ Сам Алтман също смята, че предложението за безвъзмезден универсален базов доход не е решение и не знае дали изобщо идеята ще проработи.
„Универсалният базов доход може и да не е много добра идея и да не подхожда за всеки в обществото, но аз смятам, че въпреки това си заслужава да се проучи и да се опитаме да го наложим“, заключва Алтман.