Социалните помощи в Лондон – помощи за лична полза или субсидия на бизнеса в Лондон.
Предвижда се цялото разнообразие от различни социални помощи, предоставяни на живущите във Великобритания, да бъде обединено в една нова универсална схема за помощи , наречена Универсален Кредит. Добре би било да се анализира идеята и целта на цялата система на социални помощи, и каква полза ще имат лондончани от планираните промени.
Към настоящия момент минималното почасово заплащане сега е фиксирано на 6.19 британски лири на час, а неотдавна бе изчислена и минималната сума за оцеляване в Лондон – 8.50 британски лири на час. При подобно заплащане и средна работна седмица от 40 часа, това прави 248 (или 342 за Лондон) паунда на седмица. Годишно, този доход се равнява на 12,896 паунда (17,784 за Лондон) преди удръжките на данъци и осигуровки. Само наемането на жилище в по-евтините райони на Лондон излиза около 9,600 (за апартамент с една спалня), или 12,000 (за апартамент с две спални). От тези изчисления става ясно, че сумата за оцеляване в Лондон трябва да се опира на нещо друго, не само на заплата. И дори да има общински жилища и други, по-евтини квартири, подобни варианти за настаняване са изключително трудни за намиране.
Редно е дa се запитаме, доколко социалните помощи на едни зле платен работник е помощ за самия него или това всъщност е подпомагане за бизнеса в Лондон? Да вземем, например, човек без семейство, живеещ в малък апартамент с една спалня в евтин район. Живот, който трудно би могъл да бъде наречен луксозен, по-скоро говорим за „оцеляване“. Наемът е 9,600 паунда годишно, да прибавим сметките от около 1,200 паунда, общински данък от около 700 паунда, 1,200 паунда за транспорт, 2,500 паунда за храна… и получаваме една сума за оцеляване без излишества, чиито минимум е 15,200. За тази цел въпросният работник трябва да изкарва поне 1000 паунда отгоре, за да може да покрие минималните си разноски или минимума след удръжките на данъците и осигуровките си. А какво се случва, ако същият човек реши, че желае да си купи дрехи, да излезе с приятели, да се опита да води що-годе нормален социален живот? Много просто – той вече е на минус. В такъв случай какво се случва с онези хора, които все пак живеят на минимална заплата?
Изглежда, че нещо в цялата схема не работи. Вариантът с преселване извън Лондон – също. Да, наемите на жилища са по-евтини, но пък транспортните карти се увеличават всяка година, а да не говорим за часовете, които пътувате от работа до вкъщи и обратно. Изглежда, че и този вариант не работи.
Истината е, че въпросният минимален доход за живеене в Лондон е изчислен на базата на сценарий, в който човек ползва по-евтино общинско жилище или споделя наема, ползва социални помощи, особено ако има семейство с деца. Да не говорим, че на практика излиза, че е по-добре да сте с деца, отколко без тях…
И така, кой всъщност печели от социалните помощи в цялата схема?
- От една страна, самите получаващи помощи – но само, ако водят живот на ръба на оцеляването.
- От друга страна, данъкоплатецът — услугите са по-евтини и по-достъпни, а редовното плащането на данъци балансира системата за осигуряване на социални помощи.
- От трета страна, правителството, защото помощите спомагат за запазване на социалния мир и спокойствието сред нископлатените обществени слоеве, като същевременно позволява на хората да не се отказват от идеята за създаване семейство и деца (тъй като английската нация е застаряваща нация).
- Отделно, притежателите на имоти (landlords/ хазаите) – дори и общините да слагат таван на отпусканата сума на помощ за наем (Housing benefits) в бедните квартали, изглежда, че в богатите райони това не оказва никакво влияние поради простата причина, че наемът там се определя въз основа на тавана на самия Housing benefit.
- Работещите хора или хората с малък бизнес — без помощи, най-евтината работна сила в Лондон би могла да им струва 15-20 паунда на час, разрушавайки системата на евтина работна ръка.
Ето защо, правителството се опитва да създаде този Универсален кредит, който да позволи на предприемачи, инвеститори и заети лица да имат полза от съвместното си съществуване в Лондон. Критиката относно помощите може да бъде чута всеки ден и навсякъде, само че премахването на помощите би убило кокошката, която снася златните яйца. Ще пострадат не само хората, които наистина се нуждаят от това финансово подпомагане, но и цялата икономика.