Седем грешки, които начинаещите кандидати за работа допускат когато пишат мотивационното си писмо
Много кандидати за работа пренебрегват мотивационното писмо и когато кандидатстват за дадена длъжност изпращат само автобиография. Други пък смятат, че като са копирали примерно мотивационно писмо от Интернет или изпращат свое, „универсално“ писмо имат по-голям шанс да бъдат поканени на интервю. Всъщност шансът е почти същия, като на тези кандидати, които са изпратили само автобиография.
За да бъде взет наистина на сериозно един кандидат, освен безупречна автобиография, той трябва да изпрати и добре написано мотивационно писмо, което да бъде уникално и да е съчинено специално за съответната длъжност, за която кандидатства той.
Голяма част от начинаещите кандидати за работа изпращат мотивационни писма, с които да подкрепят кандидатурата си, но за съжаление липсата на опит си казва думата и те често допускат грешки, които могат да им костват желаната длъжност. Нека видим какви са те:
1. Писмото е прекалено дълго
Начинаещите кандидати смятат, че дългото мотивационно писмо ще им помогне да се доберат до покана за интервю, но всъщност ефекта е точно обратния. Когато пишете мотивационно писмо винаги се стремете то да е около 250 думи – сбито и ясно. Включете информация за това как смятате, че ще се справите с работата, причините, поради които искате да работите точно това и как ще вършите работата си ако ви наемат. Това ще даде достатъчно информация на бъдещия работодател за това каква личност сте и какво да очакват от вас като служител.
2. Използвани са прекалено много формалности
Много писма съдържат прекалено много формалности и странни изрази. Когато пишете мотивационното писмо бъдете себе си и се изразявайте така, както го правите по принцип, а не като Шекспир.
3. Писмото е написано неискрено
Всеки работодател с опит в набирането на персонал може да усети ако не сте искрени в мотивационното си писмо. Затова вместо да допускате тази грешка, за пореден път бъдете себе си.
Вместо да пишете колко много харесвате компанията и че ще обичате работата си при тях, напишете реалното си мнение за фирмата, а що се отнася до работата, няма как да знаете дали ще ви харесва или не докато не започнете да я вършите, затова изобщо не я споменавайте.
4. От писмото струи несигурност
Когато пишете мотивационно писмо, трябва да покажете защо искате точно тази работа, точно при този работодател и защо сте сигурни, че вие сте подходящият кандидат. Ако използвате определени фрази и изречения от типа на „Аз може и да не съм най-квалифицираният кандидат“, „Дайте ми шанс да се докажа“, „Ще се опитам да оправдая очакванията“, „Смятам, че има по-подходящи от мен“ и други подобни, в един момент от писмото ви ще започне да струи несигурност и работодателят изобщо няма да обмисли и възможността вие да работите за него.
Дори и да не сте сигурни в себе си, винаги когато пишете мотивационно писмо бъдете позитивни, решителни и духовити, за да покажете, че си заслужава да бъдете сред поканените на интервю.
5. Писмото звучи егоистично
Най-неприятният момент за един работодател е при четенето на мотивационно писмо, навсякъде всичко да е относно кандидата и какво иска той. Когато едно писмо звучи егоистично изчезва двустранната връзка между кандидата и работодателят. Освен това никой работодател не би наел егоистична личност с надеждата да дава всичко от себе си за чужда компания, защото това няма как да стане. Затова вместо всичко в писмото да е свързано с вас, по-добре напишете какво можете да направите за компанията и използвайте „ние“ вместо „аз“.
6. В писмото е добавена информация, която няма връзка с работата
Ако възнамерявате да добавите в мотивационното си писмо един кратък абзац за екскурзията, на която сте се запознали с мениджъра на голяма компания в чужбина и сте научили „много“ от него, по-добре побързайте да го изтриете. Същото важи и за всякаква друга информация, която няма пряка връзка с работата, за която кандидатствате. Ако сте забравили първата грешка, върнете се отново на нея и я прочетете внимателно.
7. Има прекалено много информация за времето в университета
Това може да ви се стори странно, но в мотивационното писмо няма място за висшето ви образование. Все пак какво и къде сте учили го пише в автобиографията ви, така че няма смисъл отново да го споменавате в мотивационното си писмо. Единствено можете да добавите много накратко в няколко изречения нещо, което сте правили докато сте били в университета, което е пряко свързано с работата, за която кандидатствате и не е вписано в автобиографията ви.
Ако не допускате нито една от тези грешки, вашето мотивационно писмо ще се радва на много по-голям успех и ще се отличите из между всички кандидати за работа.