Спор няма, британците са ексцентрични и тази тяхна ексцентричност понякога граничи с чиста проба налудничавост. От търкалянето на пити кашкавал из нанадолнища, та до потапянето със шнорхел из блатата на Острова, британският своеобразен чар безотказно повдига веждите на света.
Ето списъка, който изготвиха потребители на популярния форум Reddit за най-често дивящите ги черти и порядки на Албиона.
Чаят – ама наистина ли е толкова сериозна напитка?
„Окей, аз съм американец от азиатски произход и също се наслаждавам да пия чай, когато му дойде времето през деня. Кълна се обаче, че срещам британци, които приемат тази напитка само ако им е налята от викториански чайник и сервирана в чинийка, с характерните флорални мотиви по ръба и минимум една дискретна пукнатина, издаваща достолепната й възраст“
В по-традиционните британски бани няма ел.контакти, но пък има мокети
В баните няма контакт за включване на пералня или отопление, но пък има мокет, осъден на трайно мухлясване. В интернет дори не успяхме да намерим обяснение за тази местна концепция за къпане. Тук му е мястото, разбира се и да споменем за отделните кранчета за топлата и студената вода, за които толкова много е коментирано, че няма смисъл да започваме.
Любовта към реденето на опашка
Един виц, който перфектно илюстрира гледната точка на този гарантиран британски феномен:
„Вървя си един лондонски тротоар и попадам на дълга опашка. Питам хората за какво чакат, ноникой не знае. Естествено, реших да се наредя, за да не се мина. Чаках часове наред, но опашката не помръдваше и накрая се престраших да отида до началото й, за да разбера какво става.Там заварих един възрастен човек, облегнат на стена:
– Човече, за какво е тази опашка?
– Просто реших да поспра тук и да се облегна на стената, за да си почина.
– Окей, но защо не си тръгваш, след като си си починал вече?
– Какво? И да загубя реда си на опашката? Мерси!“
Гостито е нещо, което се планира като посещение на папата
Обичайно, по тези ширини, поканата за гостуване, трябва да бъде официално нарочена за определен ден и дата и при това – с щедър аванс. Хората тук се чувстват насадени на пачи яйца, ако някой техен приятел или познат просто реши да се отбие у тях в движение и понякога прибягват до най-простото решение – не отварят входната врата. И още по-интересно – след дълго планираната визита, като се добереш до заветния адрес, там ти сервират дежурните чай и бисквити.
Поздравителни картички за всичко
На теория, поздравителната картичка се води като свидетелство за приятелство, уважение, благодарност и прочие светли чувства и по презумпция се изпраща послучай определени поводи – Коледа, рожденни дни, юбилейни и лични дати. Странно, но в Англия, те заместват доста по-обширен спектър от комуникацията и се връчват с дузини в ръцете на получателя при всяка стъпка, която (така или иначе) прави.
Що за птица е британският хумор
В глобалната поп култура, британският хумор отдавна се е е превърнал в особено популярен културен експорт, най-вече на ТВ шоута и комедии. В реалния живот обаче, не съществува такова нещо като „типичен“ британски хумор. Някои казват, че най-близко до това понятие е постоянната готовност да се самоиронизираш с такова настървение, че околните да махнат с ръка накрая и да решат в името на психическото си здраве, че е крайно време да престанат да си задават въпроса дали този път си сериозен или не.
“Закусчица” по английски
“Две яйца на очи, бекон, боб, наденица – искаш ли и препечена филийка към това, душа (love)?” – пита в закусвалнята сервитьорката на средна възрст. Има ли нещо по-британско от една мегакалорична закуска, излязла току що от тигана за пържене? Няма, разбира се. И поради тази причина концепцията за това „хапване“ не е ограничена само в утринните часове, но и обхваща целия работен ден на британските кафетерии.
Безотказният класов скенер на британците
Произнасяш 5 думи и веднага ти кават: „О, ти си от Източен Лондон, 51Gosterwood Street и ако не се лъжа … момент … Apartment B?“
След отварянето на устата си всеки британец бива безмилостно сортиран и пакетиран: кой е вероятният му адрес (с точност до плюс/минус 1 миля), какво образование е завършил, какъв е средният му годишен доход, какви са политическите му възгледи и колко често в седмицата излиза да вечеря в ресторант. И всичко това се прави със стряскаща точност. Кокни, мокни, денди, конте, недодялан, сноб, пролетарий, идващ от Есекс – всичко това се сканира и прошнурова за броени секунди. Колкото и класово обсебено да е британското съзнание обаче, странен остава фактът, че е приемливо вестниците да забавляват народните маси с разцицолени модели на обикновени жени, но не и такива на благородни дукеси.
Автоматичното омаловажаване на всичко
Британците са издигнали омаловажаването до форма на изкуство. Представете си следната сцена. Три британски войника в кален окоп и цяла вражеска дивизия, напираща към тях. Единият британец най-вероятно ще благоволи да отбележи с изискан тон: „Абе … май нещо позагазихме, а ?“. Кризисните ситуации, които другите нации възприемат като фатални, тук се определят като „смущаващ факт“ или че „нещо не върви по предвидения план“.
Шантавите „спортове“
Забравете за олимпиадите. Ако на британците им паднеше да ги определят те щяха да наблъскат програмата с местни алтернативи за хабене на енергия, вместо скучните тласкания на гюлета, спортни ходения и пр. В тая държава гонят не на шега пити кашкавал по нанадолнища, организират се 400 метрови надбягвания между хора, захапали лъжичка с балансирано яйце в края й и се правят състезания за скоростно преплуване с шнорхел на 100 метрови блатни дистанции. Като за начало …
Имперските величини за мярка
Броен мазохизъм. Старата школа британци предпочитат да си мерят живота в далече по-интересни величини от тези, базиращи се на числото 10. Тежест? Тя е в „stones“, всяка от които е от „14 lbs“. Височина? Футове плюс инчове. А в случай, че някого го интересува – конните надбягвания се провеждат на писти, чиято точна дължина трябва да бъде 220 ярда. И т.н.
Сори-то
Какво наистина кара тези хора толкова много да се извиняват? Скорошно изследване установи, че британецът се извинява средно по 14 пъти на ден. Друга акция на една катедра по социална антропология отиде още по-далече и изследователите нарочно се блъскаха в населението из цялата страна. Крайният резултат – 80% от хората, които бяха нагазени, се извиниха за това…
Уикендовите запои
Нов уикенд, нова всенародна пиянска оргия по паважа на градовете. Някои се опитват плахо да си го обясняват с дълбоко вкоренената британска страст да се запива фестивално, за да се „оправдаят“ компромисите на доброто възпитание през изминалата седмица. Народът най-вече се налива с бира, а по-изисканата му част – с вино.
Тържествени фанфари за всяка спортна загуба
Другите нации обичат победителите. Британците пазят най-топли чувства за дързостта на … победените. Британската овация винаги отива по посока не на измъчената победа, а на героичната загуба. Ужасният британски състезател по ски скокове Еди „Орела“ (Eddie the Eagle), който не е спечелил нито едно състезание, бе увековечен във филм. Вестниците пъкпишат за триумфа на борческия дух при 112-тата поредна загуба на футболния отбор Х и посвещаватцяла насърчителна статия на юбилейния 1000-ен гол в неговата врата.
Безкрайната сага със секс-скандалите набритански комици и ТВ водещи от 70-те
Който се е забъркал в развлекателния бизнес на 70-те и 80-те по тези ширини, трябва да е бил неизлечим палавник. А британците пък все такапродължават да се възмущават така как нечие шоу или предаване се е точило десетилетия и никой не се е сетил да се оплаче от събитията зад кулисите му.