Подписването на договор може както да ощастливи живота Ви, така и да го вгорчи. Не подписвайте договор, преди да сте се запознали напълно с него.
– Старайте се да имате свидетел при подписването
– Винаги настоявайте за копие на договора за Вас, липсата на такова би трябвало да Ви накара да се замислите
– Дискутирайте клаузите му със съответната страна и молете за промени и уточнения при възможност, докато стигнете до финален вариант, удовлетворяващ и двете страни
– Четете ситните шрифтове
– Винаги търсете опции за законно прекратяване на договора, ако се почувствате неудовлетворени
Не захвърляйте даден договор непосредствено след подписването му; търсете слабите места и неогледиците в клаузите, които един ден биха могли да Ви измъкнат от капана му – макар и писани предимно от адвокати, те също са хора и грешат или пропускат тънки подробности
За новодошлите на Острова рискът от допускане на грешки или неясноти при сключването на договор може да се окаже по-голям. Ето защо е добре да сте запознати с някои от основните точки на английското договорно право.
Договорите се появят във всеки бизнес. Това може да бъде нещо толкова просто като договорката с млекаря да достави млякото и вашето задължение да платите за него, или може да бъде споразумение, което сте направили с основен доставчик. Какъвто и да е договора, едва ли бихте искали да разберете, че има проблем с него.
Настоящата статия е фокусирана върху английското договорно право, което споделя много общи черти с други законодателства, като това на Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединените щати, въпреки че физическите лица от тези страни трябва винаги да търсят съответните правни съвети.
Взаимна отговорност по договора
Важно е да се запомни, че само страните по договора могат да наложат условията на споразумението. Така например, ако г-жа Смит обещава да достави един стол в кабинета на г-н Джоунс за £100, които ще бъдат платени при доставката, г-жа Смит трябва да достави стола при договорените условия. Г-н Харис, който е служител на г-н Джоунс и за който е предназначен стола не може да съди г-жа Смит, ако тя не успее да го достави. Единствено г-н Джоунс е този, който може да съди г-жа Смит за не предоставяне на стола.
Престация (Consideration)
Престация (considerationе) е банков термин и като такъв означава правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат. Престацията е това, което се дължи и за което се е обвързал длъжникът; това, което той трябва да направи, за да изпълни своето задължение и да удовлетвори интереса на кредитора.
Казано по-кратко – престацията е това, което има да се дава.
Договорите трябва да съдържат взаимни обещания, или задължения, между страните по споразумението. Например, в замяна на това, че г-жа Смит ще достави стола на г-н Джоунс, той се съгласява да плати £100 при доставката. Задължението е доставката на стола и възнаграждението е 100 паунда. Ако няма взаимно задължение, тогава няма договор. Например, ако г-н Джоунс изведе жена си на вечеря, и в края на вечерта служителят в гардеробната връща техните якета, а Г-н Джоунс му дава бакшиш от £10, това не е договор. Никога не е имало престация. Г-н Джоунс просто е дал на служителя £10 като бакшиш или подарък. Той (служителят) не е извършил никаква предварително уговорена услуга за 10 паунда.
Престацията трябва да се отнася към настоящия момент. Не може да се разчита на т. нар. “past consideration”. Миналата престация се определя като действие, извършено преди сключване на договор. Това е престация, която вече е дадена или някакъв акт, който вече е извършен и по тази причина не може да задължи другата страна да извърши или даде нещо в замяна.
Пример за past consideration e, ако г-жа Смит даде на съседа си £100 за рожден ден. В деня след рождения ден, г-жа Смит моли съседа да и помогне в боядисването на оградата. Тези 100 паунда не са възнаграждение (consideration) по споразумение за боядисване на оградата. Това е доброволен акт, и помощта на съседа е „дошла“ след този доброволен акт.
Престацията / възнаграждението трябва да има икономическа стойност, за да бъде валидно в договорния контекст.
Изключения от правилото за Past Consideration
Има две изключения от правилото за Past Consideration. Първото се отнася до предшестващ дълг. Например, ако дадена фирма за озеленяване коси в дома на г-н Джонсън и една седмица по-късно той изпраща на фирмата чек за £25, то това е „valuable consideration”, въпреки че компанията за озеленяване е извършила косенето в миналото.
Има още едно изключение, към което фирмите е добре да не прибягват, и то идва от един случай, наречен Lampleigh V Braithwait. Според това изключение, ако един бизнес помоли служител да изпълни задължение, то се подразбира, че изпълняващата страна ще бъде възнаградена по някакъв начин. Например: директорите на ACME Limited молят г-н Смит, агент по патенти, да патентова техните машини, като му казват, че ще разделят печалбата с него. Г-н Смит, след получаването на патентите, би имал право на част от печалбата независимо, че действието, за което той трябва да бъде заплатен се е случило в миналото.
Формалностите
Има много малко формалности, които се изискват по закон. Вече няма изискване за всички договори да се подписват като нотариални актове. Отменено е и изискването за подписване, запечатване и доставка на нотариалните актове.
Въпреки че е добра практика бизнес договорите да бъдат в писмена форма, това не е от съществено значение. Договора може да се оформи устно, като страните се съгласяват на условията по телефона. Договорените устно споразумения имат очевиден недостатък и той е, че устно договорените условия може да бъдат разбрани погрешно или да не бъдат запомнени от съответните страни. Това само по себе си може да доведе до проблеми. В случай, че е постигнато споразумение по телефона или лично, препоръчително е след това договорените условия да ги има и в писмена форма. Например, изпратено по електронната поща или факса писмо, обобщаващо условията, трябва да се изпрати на другата страна с молба да го потвърди и да признае писмените условия, отговарящи на споразумението. Това обикновено е достатъчно за повечето общоприети споразумения.
Договори, които трябва да са писмени
Има няколко вида договори, които трябва да бъдат в писмена форма. Така например, договори, съдържащи гаранция трябва да бъдат в писмена форма. Гаранцията е споразумение при което едната страна се съгласява да плати дълга на друго физическо лице или фирма, в случай, че то/тя не е в състояние да покрие дълга си. Договори, свързани с продажба, трансфер, избор или наем на земя винаги трябва да са в писмен вид. Друга често срещана ситуация, в която се изисква договорите да бъдат в писмена форма е когато става въпрос за договори за прехвърляне или изключително лицензиране на някои права върху интелектуална собственост.
Упълномощени подписи и упълномощени лица
Една от грешките, правени от много малки предприятия е в получаването на подпис от правилния човек на договорното споразумение. По закон, за да се обвърже едно дружество с договор, той трябва да бъде подписан от лице, което има право да го направи. Това обикновено е директорът на компанията, нейният адвокат или мениджър. Често, когато малките предприятия сключват сделки и изпращат писмен договор за подпис, те пропускат да зададат въпроси, чиито отговори да потвърдят, че лицето с което се договарят е законно представляващо дружеството. В същото време е много лесно те да получат потвърждение под формата на имейл или факс, където се посочва директора на дадената фирма и това, че той е упълномощен да подписва от нейно име.
Също толкова важно е да се отбележи, че името на фирмата е написано правилно, както в споразумението, така и по всички фактури, които са подадени. Това може да изглежда незначителна подробност, но ако съсобственик на по-малък бизнес открие, че в документите по кредита липсва думата „Limited“, това би означавало, че той е лично отговорен за дълговете на фирмата.
При работа с местните власти, може да е необходимо да има печат на корпорацията към договора. Печатът на местната власт обвързва съответния местен орган по същия начин, както и подписите на борда на директорите при дружество с ограничена отговорност.
Правоспособност
Това върви ръка за ръка с издаването на упълномощени подписи и работа с упълномощени лица. В английското право непълнолетен под 18-годишна възраст не трябва да сключва договорно споразумение. Договори, подписани от пияници, психично болни или диагностицирани като луди, могат да бъдат обявени за невалидни от съда. Най-добре би било да избягвате отношения с такива лица, тъй като това би могло да доведе до необходимостта от намесата на адвокат, както и да предизвика ненужна и скъпа правна дилема за вашия бизнес!
Правилото за „Battle of the forms“
В случаите, когато фирмите се занимават със „стандартни условия“ е важно да се помни кои „стандартни условия“ се отнасят до споразумението. В този пример фирма A Ltd се свързва с фирма B Ltd с искане за доставка на 1000 джаджи. Като част от искането те изпращат имейл, описващ стандартните условия на A Ltd за осигуряването на джаджи. B Ltd приема поръчката за 1000 джаджи и изпраща обратно имейл, който гласи:
„Благодарим ви, че се свързахте с нас за доставка на 1000 джаджи. Приели сме поръчката в съответствие с нашите стандартни правила и условия и ще направим доставка до вашия склад до 31-ви този месец. “
A Ltd просто отговаря, описвайки плащането на договорената цена.
В правото, този вид сценарий е познат като “battle of the forms”. Въпросът е чии стандарти имат значение по отношение на сделката. Според правилата на “battle of the forms” това са стандартите на страната, която последна е заявила своите правила и условия по споразумението, а не тези на компанията, която ги е изпратила първа.
Клаузи за изключения
Много договори съдържат клаузи, които ограничават или изключват отговорността в случай на нарушение. Съдилищата са установили, че клаузи, които имат за цел да ограничат отговорността в случай на съществено нарушение, са до голяма степен неприложими. Причината за това е, че в случаите когато едната страна извърши нарушение, другата страна трябва да бъде обезщетена по някакъв начин. Няма логика едната страна да нарушава сериозно договора, а другата да разполага с малко или никакви правни средства за защита.
Клаузите за изключения в стандартните срочни договори също могат да доведат до нарушение на Закона за несправедливи договорни условия ( „Закона“) / Unfair Contract Terms Act (“the Act”). Това е особено важно, когато се прави бизнес с обществена насока. Законът има за цел да предостави равенство на страните, като дава на съда правото да премахва клаузи, които биха били несправедливи, или предоставят на едната страна твърде много предимство. Една често срещана клауза за изключение, която често е признавана за несправедлива, е всеки термин, който се стреми да премахне отговорност за смърт или нараняване. Такива условия почти винаги са определяни за невалидни и не трябва да се разчита на тях.
Нарушения
Когато една от страните не изпълни задълженията си по договора, тя извърша нарушение на договора. Нарушението на договора е технически отказ за изпълнение на поръчката в съответствие със строгите условия. Например, ако една от страните заяви, че иска един тон въглища, и плати, за да бъдат доставени на даден адрес на 21 януари, а в последствие са доставени само 800 килограма, след това първата страна има право да поиска пари в брой за възстановяване на въглищата, които не са били доставени. Съществува обаче начин фирмата – доставчик да спечели спора, като докаже, че разликата е толкова малка, че не е от значение. Подобни аргументи винаги се базират на специфичните обстоятелства. В този случай е малко вероятно да бъде прието твърдението, че 200 кг въглища са незначително количество. Ако доставените въглища са били в размер на 999 кг, тогава аргументите биха били по-силни.
Страната, която е спазила условията по договора следва да изпрати на другата страна писмено уведомление за всяко нарушение на договора, преди да предприеме съдебни действия. В последните години съдилищата се стремят да посредничат на страните, насърчавайки ги да уредят спора помежду си като се срещнат и обсъдят проблемите. Добра практика за ощетената страна е да прояви помирително отношение, на базата на което нарушението може да бъде отстранено. Например, в случая с липсващите 200 кг въглища е възможно страните да се споразумеят те да бъдат доставени възможно най-скоро или фирмата – доставчик да възстанови на получателя разликата в цената възможно най-скоро.
Ощетената страна може да отхвърли договора в случай на много сериозно нарушение. Отхвърлянето (repudiation) означава отказ от договора и неговият край се дължи на нарушението, извършено от другата страна. При тези обстоятелства изправната страна ще бъде в състояние да поиска финансово обезщетение от нарушилата условията страна. Така ощетената страна може да бъде компенсирана за това, че другата не е спазила договора. И тя ще бъде в състояние да получи тази компенсация без да изпълни задълженията си по договора. На практика, изправната страна би могла да заяви на другата страна, че договора е към края си, поради сериозния характер на нарушението.
Особености на прекратяването на договори за доставка на телевизия, интернет, телефон, електричество и газ, както и на договори за кредитни карти и автозастраховки
Наред със законовите изисквания за прекратяване на договори за услуги, винаги следва при прекратяването на договор да се прегледат и общите условия в конкретния случай, тъй като те могат да бъдат дават повече права на потребителя от законовите разпоредби.
На какво в общите условия по договора да обърнем внимание ако мислим да го прекратим
Ако имате намерение да прекратите договор към доставчик,обърнете внимание в общите условия на следните четири формулировки:
1.Пробен период(cooling-off period) – определен срок веднага след сключването на договора, в който можете да се откажете от услугата, без да плащате неустойки.
2.Първоначален договорен период(minimum contract period) – през този период доставчикът на услугата има правото да ви откаже прекратяване на договора от ваша страна без плащане на неустойки. След изтичането на този период, можете да се откажете от договора по всяко време, без това да ви повлияе финансово.
3.Предизвестие(notice) – разберете дали доставчика изисква подаване на предизвестие в случай че искате да прекратите договора и колко по-рано да е то.
4.Неустойки (cancellation charge) – такса за спиране на услугата преди изтичането на договорения период.
При прекратяване на договор винаги изисквайте от компанията писмено потвърждение.
Прекратяване на договори за телевизия, телефон или интернет
Този вид договори са най-трудни за прекратяване, понеже при тях се начисляват неустойки, ако искате да прекратите договора по време на първоначалния договорен период, който в повечето случаи е между 12 и 18 месеца.
И все пак, при определени обстоятелства, неустойките могат да бъдат избегнати или пък минимизирани.
Ако месечната ви такса се увеличи по време на първоначалния договорен период,
това е възможно най-изгодната възможност за избягване на неустойки. Ако договорът е подписан на или след 23-ти януари 2014 (какъвто е случаят с повечето настоящи договори в UK) и по време на договора доставчикът повиши месечната ви такса, без това предварително да е било упоменато в договора, той трябва да ви уведоми най-малко 30 дни преди настъпването на промените. Това ви дава и право да прекратите договора, без да плащате каквито и да било такси. Според инструкциите на Ofcom – контролния орган на телекомуникационните доставчици, всяка промяна в условията на доставчиците, която има вероятност да има „материални последствия” за потребителя води до правото от страна на потребителя да прекрати едностранно договора, без за това да му се начисляват такси. Ако в договора е било вписано, например, че през втората година месечната ви такса ще бъде по-висока, тогава ще трябва да платите такса, ако това е посочено в договора.
Ако сте подписали договор преди 23-ти януари 2014, нямате същите права като описаните по-горе, но ако повишението в цената е твърде голямо, то се счита от закона за „неоправдано”. Можете да се свържете с доставчика и да искате да прекратите договора, без да плащате неустойки, тъй като повишението ви е нанесло „материални вреди”.
Договори за пакетни услуги
Когато става въпрос за пакетен договор (например, за телефон + интернет) и има увеличение на месечната такса за телефона, тогава можете да прекратите договора в частта му за телефона. В случай че повишението се отнася за месечната такса на пакета, бихте могли да прекратите целия договор.
Договори за мобилни телефони
Тези договори често включват освен самия тарифен план, и телефонния апарат, което прави прекратяването им без плащане на неустойки по-трудно. В тези случаи може да имате възможност да минимизирате таксите за ранно прекратяване по няколко начина:
– ако е имало повишение в месечната вноска, използвайте обяснената по-горе схема.
– като преминете на най-ниския възможен тарифен план на оператора, платите оставащите до края на първоначалния период вноски и прекратите договора.
– продадете телефона с договора на друго лице, ако операторът позволява това.
Такси при прекратяване на договор
В случай че се наложи да плащате такса за прекратяване на договор, вие трябва предварително да сте били уведомени за тази такса – още при сключването на договора. Освен това тя не може да бъде по-висока от дължимата от вас сума до края на първоначално договорения период.
При прекратяване на договор за интернет, доставчикът може да изиска да платите „такса откачане”, т.нар. cease charge дори когато сте извън първоначалния договорен период. „Такса откачане” може да ви бъде начислена само ако предварително е спомената в договора.
Нарушаване на договора от страна на доставчика
Примерите за неспазване на договора най-често включват липса на достъп до телевизия, интернет и телефон. Ако доставчикът не спазва условията по договора, вие сте в правото си да го анулирате, без да плащате каквито и да било такси.
Контролен орган: Telecommunications Ombudsman и Ofcom
Сайт, на който може да се провери формата за оплакване: https://www.citizensadvice.org.uk/consumer/phones-tv-internet-and-computers/making-a-complaint-tv-phones-and-internet/complaining-to-the-telecommunications-ombudsman/
Прекратяване на договори за кредитни карти
Тук, стига всичко по самата кредитна карта да е платено към датата на прекратяване, такси за самото прекратяване на договора не се налагат. То става като се обадите или пишете на кредитната компания или банката и ги уведомите, че искате да прекратите договора си с тях. Помолете ги за писмено потвърждение и издаване на финален statement. Самото прекратяване на договора не винаги означава, че те ще затворят сметката ви, тъй като все още може да има висящи плащания. Затова няколко месеца след прекратяването на договора отново проверете дали сметката ви е затворена.
Контролен орган: Financial Services Ombudsman
Сайт, на който може да се провери формата за оплакване:
http://www.financial-ombudsman.org.uk/consumer/complaints.htm
Прекратяване на автозастраховка
При прекратяване на договор за автозастраховка повечето застрахователи ще ви възстановят остатъка от застраховката, стига да не сте имали пътни инциденти през застрахователния период, но обикновено се плаща административна такса. Ако искате да прекратите договора, защото сте намерили по-изгодна оферта, първо проверете дали не е по-евтино да изчакате края на текущата застраховка. Някои автозастраховки се подновяват автоматично, така че ако се каните да прекратите вашата, направете го преди да бъде подновена.
Контролен орган: Financial Services Ombudsman
Сайт, на който може да се провери формата за оплакване:
http://www.financial-ombudsman.org.uk/consumer/complaints.htm
Прекратяване на договори за електричество, газ и вода
При договори за доставка на енергия и вода има такси за прекратяването на договора, ако договорът е за дефиниран период и месечната такса е фиксирана. Можете да прекратите договора, без да плащате такси, ако плащате за това, което изразходвате, т.е. периодът и цената на доставка не са фиксирани. При фиксирани тарифи отново се следи дали доставчикът е променял цените на доставка по време на периода на доставка. Ако това е направено и точната промяна не е упомената в договора, имате правото да го прекратите, без да ви се начисляват такси.
Контролни органи: OmbudsmanServices: Energy и Ofgemза електричество и газ
Сайт, на който може да се провери формата за оплакване:
http://www.ombudsman-services.org/complain-now-energy.html
Consumer Council for Water и Ofwat за вода
Сайт, на който може да се провери формата за оплакване:
Договори от разстояние – общи права и задължения
Сключването на договори от разстояние е често срещана практика днес. Най-общо това са всички договори, които сключваме чрез различните технически средства – телефон, електронна поща, интернет сайт и други. Законът го определя като договор, сключен между страните и като част от система за продажба на стоки от разстояние, без физически контакт между страните, чрез използването на средства за комуникация от разстояние, включително при самото сключване на договора.
Има някои стоки и услуги, за които законът забранява сключването на договори от разстояние. По-значимите такива са свързани със социални, здравни или финансови услуги и продажбата на лекарствени продукти.
Какво е добре да знаем, когато сключваме такъв договор
Преди сключване на договора от разстояние търговецът е длъжен да предостави на клиента по ясен и разбираем начин в подходяща форма, в зависимост от използваното средство за комуникация, следната информация:
– основните характеристики на стоките или услугите;
– името си/наименованието си;
– седалище и адрес на управление, както и адреса на мястото, където осъществява стопанската си дейност;
– крайната цена с включени всички данъци и такси;
– разходите за използване на средството за комуникация от разстояние, когато тези разходи са изчислени на база, различна от основната тарифа;
– условията за плащане, доставка, изпълнение, датата на доставка на стоката/изпълнение на услугата;
* За всяко допълнително плащане (например за по-бърза доставка), което превишава уговорената цена по договора, търговецът трябва да поиска изричното съгласие на потребителя. Тежестта на доказване за полученото съгласие се носи от него – търговеца (например разговорите с потребителите се записват от търговеца).
– правото на клиента да откаже договора, условията, срока и начините за неговото упражняване;
* Търговецът е длъжен да предостави на клиента стандартен формуляр за отказ, чието съдържание е предвидено в закона, както и да го осведоми за обстоятелствата, при които губи правото си на отказ. В случаите, когато не е предвидено право на отказ, търговецът е длъжен да уведоми клиента;
– условията, при които потребителя може да върне стоката при отказ от договора;
– ако има изискване за плащане на разходите за връщане на стоката при отказ;
– наличието на възможност да се окаже помощ на клиента след продажбата, извънгаранционно обслужване или на търговска гаранция, както и условията по тях;
– срока на договора, а при безсрочен договор или когато е предвидена клауза за автоматично подновяване – условията за неговото прекратяване;
– дали е необходимо клиента да предостави депозити или други финансови гаранции;
– възможност за използване на извънсъдебно решаване на спор, ако има такава.
Какво още трябва да знаем
При договор от разстояние, който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и който предвижда задължение за извършване на плащане, търговецът е длъжен да предостави на клиента информация за основните характеристики на стоката, крайната цена и срока на договора. Информацията трябва да е налична в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителя прави поръчката си, като върху него се изписват четливо само думите “поръчка със задължение за плащане” или еквивалентен израз.
В интернет страниците за електронна търговия трябва да е посочено, има ли ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.
При сключването на договор от разстояние по телефона договорът влиза в сила от деня, в който доставчикът е получи съгласието на клиента в писмена форма.
Можем ли да се откажем от договора от разстояние и какво следва
При договорите от разстояние има много повече информация, която е осигурена на клиента преди договорът да е подписан и в допълнение, клиентът има право на 14-дневен срок за анулирането му. Това правило не се прилага, когато договорът е сключен в търговски обект.
Когато договорът влезе в сила, но търговеца не се е съобразил с правилата на The Consumer Contracts Regulations, е възможно срокът за анулиране да се удължи автоматично с до 14 дни, считано от датата на която търговецът е уведомил клиента за това право, или ако информацията никога не е предоставена на клиента – срока за анулиране може да стигне до 12 месеца и 14 дни. Това означава, че клиентът може да даде предизвестие за прекратяване на договора, една година след като е бил сключен.
Настоящата статия има за цел да очертае някои основни точки на английското договорно право, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт.