Наблюдаваме една мила родна традиция – при писането на препоръки да ангажираме някой близък, който да я напише както знае за броени минути, без да си даваме сметка как ще погледнат на нея от другата страна.
Идеята на препоръката във Великобритания е тя да бъде проверена и това да става бързо и лесно. Този, който ви препоръчва, трябва да бъде откриваем и „доказуем” на еди-кой си адрес и на еди-кой си телефон.
Един от стандартите, който например масово не се спазва, е посочването на стационарен (офисен или домашен) номер, наред с мобилния телефон. Стационарният телефон потвърждава нечия публична локация, докато мобилният, както знаем, „си хвърчи във въздуха”.
Адресът! Адресът!
Когато се пише референция, която да послужи пред дадена институция (Tax Office, Home Office и др.), много е важно лицето на нея да е с потвърден от въпросната институция адрес. Често сменяме адреса и пропускаме да уведомим данъчното, защото към момента нямаме вземане-даване с него, а институциите във Великобритания задължително проверяват за достоверността на тези две неща – телефоните и адресите. Референциите за бизнес, писани от други българи По мои наблюдения процедурите за издаването на National Insurance напоследък доста се улесниха, но принципно препоръката от български „клиент” на вашия бизнес вече отдавна не върши работа. Не че би навредила на кандидатстването или би се счела за неистинска, по-скоро ще бъде игнорирана.
Докъм края на миналата година при интервютата за NIN бяха по-стриктни и не гледаха благосклонно на препоръки от бизнес или клиент, за които липсваха стационарен номер или уебсайт, например. Когато посочвате адрес там, винаги трябва да имате готовност за проверка на данните за човека, живеещ на този адрес. Да не се окаже накрая след проверката, че някой „познава бизнеса ни от 5 години”, а живее тук реално от 3 години…
Кога най-често се правят проверки на препоръчители
Със сигурност те ще бъдат проверени при вземането на къща. За да бъде дадена тази къща под наем, агенцията трябва да ви направи застраховка. А застрахователната компания изисква по закон кредитна проверка на кандидата от страна на агенцията, която пък използва независима компания, за да се увери дали човекът става или не. При проверката се набляга на дохода и се свързват с работодателя и със счетоводителя ви. Ако вземете къща директно от частно лице, а не от агенция, обикновено се свързват с банката ви.
Препоръките за вас започват по-живо да интересуват институциите, когато предприемате действия, за да правите бизнес в тази държава. Обикновено при истинската проверка на препоръката (от Home Office, работодател, агенция) третата страна, до която се допитват, е една и съща – кредитната агенция. Кредитната агенция се предполага, че знае всичко за вас, защото е в контакт с институциите, от които се очаква да я уведомяват за всяка промяна на обстоятелствата ви. А и от вас се очаква същото, между другото, за да поддържате кредитния си рейтинг (колко време и на кой адрес сте живели, какъв е контрактът на мобилния телефон, кой е доставчикът на интернет, кога сте се регистрирали, за да гласувате към местната община и т.н.).
В този смисъл много е важно, когато една препоръка се пише, за да потвърди един или друг факт от живота ни, същият този факт да е отразен във файла данни за нас, който се пази от кредитната агенция. Не трябва да забравяме, че във Великобритания нещата са много по-тясно навързани за нас, отколкото в България.
Наблягането на личния момент в препоръките е също скрит плюс
Често пъти препоръките се пишат по най-бързия и формален начин в духа на: „Познавам този човек, който ми свърши еди-каква си работа”. А наблягането на личностния момент определено прави благоприятно впечатление на институциите. Един-два абзаца в повече – що за човек сте и какви чисто човешки качества притежавате, веднага биха предали по-голяма достоверност на нашата референция и биха я отличили от купищата подобни, писани по шаблон, който проверяващите знаят наизуст.
Някои общи положения
Когато кандидатстваме пред Хоум Офис за паспорт чрез натурализация, там реално се попълва секцията за двамата референта в самата форма и не се подава отделен документ.
Ако кандидатствате обаче за Indefinite Leave to Remain (Permanent Residence), тогава се подават две отделни референции, които трябва да се сверят спрямо стандартните процедури. Те трябва да обхващат както професионалното, така и личното отношение към вас.
Когато кандидатства за работа, човек се продава чрез своето CV, което съдържа съществена информация – къде сте били и какво умеете. Препоръките, идващи от държави извън Великобритания, обикновено се игнорират, колкото и да са авторитетни като компания или работна позиция на референта, с изключение на случаите, когато идват от най-големите компании. Тук препоръката е по-скоро допълнение към CV-то и трябва да се внимава най-вече какво пише в това CV – доколко е лесно проверяемо и доказуемо.
Препоръките от предишни работодатели обикновено идват от страна на по-преките отговорници (мениджъри, супервайзъри). Хубаво е всеки път да ги изисквате, дори и когато няма нужда от тях към момента, за да можете да ги ползвате на по-късен етап при кандидатстването за Indefinite Leave to Remain или при кандидатстването за нови частни поръчки, или за по-големи контракти от компании.
Когато се кандидатства за бизнес заем или моргич
При моргича нещата допират повече до чистата математика – можете ли да си го позволите на базата на своите приходи и разходи и на базата на досегашната ви кредитна история. Персонални препоръки обикновено не се ползват, а бизнесът се доказва със счетоводство и банкова история.
При бизнес заема всяка една банкова институция може да има различно отношение по въпроса за препоръката. Тук се връщаме на въпроса дали сте били добри в банковата ви политика и в кредитната ви история. Препоръките, които се издават, са просто допълнение или ако щете – украса към кандидатурата ви. Реалността, която се взема под внимание от почти всички банкови институции в тази страна, е тази, която е написала за вас кредитната ви агенция.
Помислете внимателно, когато пишете препоръка за кандидатстващ за помощи
Според новата логика, вие подкрепяте човек, който не упражнява реален бизнес и няма правото да пребивава в тази държава.
От месец май тази година необлагаемият минимум, след който започват да се дължат осигуровки, е грубо казано 8,000 паунда. Според тази калкулация седмичната заработка би трябвало да е 153 паунда. Който има по-нисък доход от този, ще бъде третиран като „неработещ” и ”нереален” бизнес. Това е проблемна ситуация, която ще влезе в сила за много хора, които имат декларирани доходи от по 6,500 паунда примерно и вземат помощи. За да вземат таксов кредит (Working Tax Credit), те трябва да работят минимално по 30 часа на седмица. При минимална надница от по 6.50 паунда на час, това прави по близо 200 паунда на седмица. Като се сумират седмиците на годината, се получава сума от близо 10,000 паунда. Следователно, излиза, че при хората, които получават под 10,000 паунда, нещо не е наред. Или лъжат в часовете, или работят под допустимия почасов рейт на плащане. И според новите разпоредби, в сила от тази година, във всеки един момент от тях могат да поискат да си тръгнат от тази държава.
Винаги подготвяйте добра референция за пред Хоум Офис
Ето няколко съвета за нея:
Хубав английски. Винаги могат да се ползват образци от Гугъл за тази цел.
Добрата препоръка винаги е разпечатана на добра хартия.
Информативно съдържание с мнението на клиента за вас в чисто човешки план.
Подробни и проверяеми контакти.
Понякога написаната на ръка препоръка звучи по-истински и по-искрено от разпечатаната.
Силен момент е и прилагането с отделен документ на автентична e-mail кореспонденция между вас и клиента ви със задна дата, където той може да е написал с два реда „благодаря за услугата” или „доволен съм от извършеното”, което да доказва съществуването на истинска бизнес връзка между вас.
Ако имате възможност да прикрепите и снимков материал за извършената услуга, това би било един красноречив аргумент във ваша полза.
Горепосоченото обикновено върши работа при кандидатстванията за пред Home Office.
Когато се кандидатства за работа или за NIN, проверяващите са по-ориентирани към по-кратките, ясни и точни форми и най-вече – към проверяемото им съдържание.