Напоследък фейсбук заема все по-голямо място в живота ни и неусетно пренасяме живота си в социалните мрежи. Сред най-често чуваните фрази са: „чакай да си направя една снимка за фейсбук“, „нека да пусна тази рецепта във фейсбук“ и други подобни. Някак си започнахме да живеем и правим нещата с цел ФЕЙСБУК.
Но нека да се замислим колко и какво да споделяме в мрежата. Освен, че ако споделяме много лични неща, това може да се използва от трети лица като знак, че могат да разполагат с данните ни (например „отивам на почивка за 3 дни“ може да бъде покана за крадци да оберат жилището ви, ако са научили къде живеете или прехвърляне на снимка на личната карта може да доведе до кражба на личните данни – хакерите са наистина добри!).
Като оставим настрани тези мисли, ние можем да разберем много за живота на даден човек от неговата фейсбук страница. Но споделеното често може да доведе до неразбиране от страна на другите. Често пъти може някой да ви се разсърди, че сте го „отбелязали“ или не сте в обща снимка, или да ви обърне гръб, понеже сте приятел с някой, който му е неприятен.
Но има някои хора, които не споделят почти нищо с фейсбук приятелите си. Защо? Ето няколко възможни причини:
- Когато някой е щастлив, той просто е такъв – изживява щастието си в момента, а не във фейсбук. Доказано е, че щастливите хора нямат склонност да споделят щастието си с всички в мрежата, те просто се радват на щастливите си моменти „тук“ и „сега“, а не в мрежата.
- Според направени проучвания, влюбените, които нямат активен живот в социалните мрежи, са по-щастливи.
- Когато някой говори открито за проблемите си, може да получи хиляди предложения за помощ за решаването им. Но също така може да остане неразбран, а на всичкото отгоре и обиден от някой, който не го е разбрал. По този начин, вместо да се стигне до решение, проблема се задълбочава. Рядко някой, който познавате само онлайн, може да ви помогне да решите истински проблем.
Споделянето е хубаво нещо, а и всеки определя колко да споделя и с кого в мрежата, но истинските приятели са тези, които са до теб, хората, към които се обръщаш с „можеш ли да ми помогнеш“ или „искаш ли да отидем заедно на…“.