Всяко лечение на пациент носи рискове за грешки от страна на лекуващия персонал, които биха могли да доведат до сериозни последствия за пациента. Само фактът, че усложнения се появяват след лекарска намеса, не е достатъчен, за да е налице небрежност, тъй като нежелани ефекти след лечение могат да настъпят дори и ако лечението е проведено в съответствие с приетите стандарти за медицинска процедура.
Кога става въпрос за медицинска небрежност?
Медицинска небрежност (clinical negligence) има проявена, когато може да бъде доказано едновременното наличие на две условия:
– медицинското лице е постъпило по начин, по който никой друг специалист със същата квалификация не би постъпил;
– има причинно-следствена връзка между начина на действие на специалиста и нанесената на пациента вреда.
От значение е фактът дали пациентът е бил информиран за медицинската процедура, включително и за рисковете от нея, и дали с оглед на това той се е съгласил да се подложи на лечението.
Ако са изпълнени тези две условия, може да бъде предявен иск за медицинска небрежност.
Давност
Искът трябва да бъде предявен в рамките на три години от настъпване на последствията от лечението. Изключение правят случаите на:
– непълнолетни пациенти (под 18 години),
– пациенти с умствени увреждания,
– решение на съда, в което се дава ход на делото, въпреки изтеклата давност.
При гореспоменатите случаи давност няма.
Предявяване на искове за медицинска небрежност
Гледането на дела за медицинска небрежност включва подробни свидетелски показания от пациента и от неговите близки, изискване от съда на медицински картони, резултати от изследвания и рентгенови снимки. Ключов момент в хода на делото е независимата лекарска експертиза от квалифициран специалист в конкретната за случая област на медицината, одобрен от The Law Society (Правното общество).