Всяка година на 14 февруари се празнува Свети Валентин. На този специален ден влюбените разкриват и показват един на друг колко се обичат, затова се нарича Денят на влюбените.
Произходът на празника идва още от времената на Римската империя, когато тя е била под управлението на император Клавдий Втори. Тъй като той и империята му били свързвани с множество кървави битки, Клавдий бил принуден да направи нещо, за да накара мъжете да се присъединяват към армията му. Той вярвал, че те не правели това с желание, защото обичали твърде много жените и децата си. В резултат на това, той отменил всички бракове и годежи в Рим и забранил бъдещи такива.
През това време християнски свещеник на име Валентин се появил, за да защити любовта в Римската империя. Валентин започнал да бракосъчетава тайно влюбените, въпреки заповедите на Клавдий. Когато императорът разбрал за действията на свещеника, той го изпратил в тъмницата до края на дните му и Валентин наистина останал там до смъртта си на 14 февруари, 270 година.
По-късно действията на Валентин са определени за достойна постъпка, а той – за свещеник мъченик и е обявен за светец – Свети Валентин. Датата на смъртта му – 14 февруари е обявена за официален празник на Свети Валентин от папа Галасиус през 496 година, а също и за Ден на влюбените.
На Свети Валентин в Саксонска Англия е било прието момчетата да правят подарък на момичетата, които харесват и обичат, обикновено чифт ръкавици. Ръкавицата е била знак на авторитет по онези времена.
Преди години в Норуич пък е имало обичай, при който в навечерието преди Свети Валентин пред вратите на къщите влюбените са си оставяли подаръци. Така на праговете на повечето къщи из целия град е имало интересно опаковани кутии с различни дарове. Обикновено те са били анонимни, а „подателите“ им чукали по вратите и изчезвали мигновено. Някои подаръци съдържали много скъпи предмети, докато други били по-шеговити и в някои от тях нямало друго освен няколко слоя хартия и бележка с надпис „Никога не се отчайвай“.
Първата поздравителна картичка е произведена през 15 век, защото до преди това хартията е била малко, а повечето хора били неграмотни. Първата Валентинка е направена през 17 век. С появата на пощенските услуги и пликовете през 1840 година популярността на картичките за Свети Валентин нараства значително, а през Викторианската епоха те стават много по-малки и нежни, правени от дантелена хартия, коприна, сатенени ленти и други скъпи и висококачествени материали. Тези картички обикновено имали и малко тайно отделение, в което влюбените скривали своите послания, които не искали друг случайно да прочете. Това се налагало, защото бащите на девойките по това време били много строги и не позволявали дъщерите им да кореспондират свободно с ухажорите си. По-късно вече картичките започнали да се произвеждат с напечатани послания и пожелания на корицата и празни отвътре, както ги познаваме и днес.
Освен картички, подаръците на този ден също са общоприети. През 17 век аристократите са си правели подаръци на Деня на влюбените. Тогава най-вече дамите са очаквали скъпи подаръци от ухажорите си, като например копринени жартиери и чорапи, бижута и парфюми.
През 19 век освен в Норуич, хората и в други населени места също започнали масово да си изпращат дарове за Свети Валентин, но по-скромни, основно портокали, кутии, кукли, химикалки, книги и различни бижута.
В някои части на Великобритания специално за този ден са произвеждани сладки. В Питърбъро са правели сливови кифлички, в Ъпингам пък влюбените са консумирали джинджифилов хляб, а в Рътланд също са залагали на сливови кифлички, но с по-странна и запомняща се форма, които се правят и до днес, най-вече за децата.
Заради цензурата, наложена от родителите през Викторианската епоха, и до ден днешен Валентинките са останали анонимни. Обичаят да се изпращат любовни послания и картички за Деня на влюбените почти е бил заличен в началото на 20 век, но през 30-те години е започнал да се възражда и е комерсиализиран, като така се е запазил и до днес.
В наши дни освен картичките, често се подаряват подаръци за Свети Валентин. В Уелс влюбените си подаряват гравирана „любовна“ дървена лъжица, декорирана със сърца под всякаква форма, ключове и ключалки, които се счита, че отправят посланието „Ти отключи сърцето ми“.
Освен картички и подаръци, в днешно време много често се случва да се пусне любовно съобщение в местните или националните вестници към някого, разбира се, отново анонимно.
Друг символ на Деня на влюбените са шоколадовите бонбони и цветята. Прието е да се подарят 12 червени рози или по-евтиният вариант – една. Което и от двете да бъде, това е символ на любовта. Идеята цветята да символизират чувства, а червената роза любов, е дошла на Чарлз Втори през 18 век и се е запазила и до днес.
Когато се подаряват червени рози за Свети Валентин, броят им има значение. Така една роза означава любов, 12 рози – благодарност, 25 – поздравления и 50 – безусловна обич.
В днешно време е общоприето червените рози да бъдат символ на страстна любов, розовите на приятелство, белите на чистота, а букет от червени и бели – единство. Когато избирате червени рози за любимия човек внимавайте с нюанса на червеното, защото ако е прекалено тъмно и отива към черно, жестът може и да не бъде приет позитивно, защото черната роза символизира смърт.