На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 година в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира празник на светите братя. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на деня на Кирил и Методий са за дата 11 май и се срещат в „Хрестоматия славянского языка“ от 1852 година на Неофит Рилски.
След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче той е на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 година се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. През 1900 година Панайот Пипков създава музиката към химна.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий.
Представяме ви и няколко интересни факти за славянската писменост:
- Кирилицата е по-млада от повечето други писмености. Тя е една от двете ранни славянски писмености, заедно с глаголицата.
- Глаголицата е създадена през 9-ти век от св.св. братя Кирил и Методий по нареждане на император Михаил ІІІ.
- От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски създава ранната кирилица.
- Двете азбуки – кирилица и глаголица – съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи и книги и т.н. и доказателства за това се срещат до 10-11 век и постепенно през Средните векове кирилицата напълно измества глаголицата.
- В Хърватия, Далмация и Бохемия се използва в началото глаголица и после заедно с нея, кирилица. В някои ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи до 14 в.
- В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
- Думата „азбука” идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
- Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А – „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда ù.
- Ранната кирилска азбука била базирана на гръцката азбука. Някои букви от гръцката азбука служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били създадени допълнителни букви.
- Освен значение, всяка буква в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, основана на гръцката азбука. А – 1, Б – 2, Г – 3 и т.н.
- Кирилицата се използва в следните езици: български, беларуски, македонски, руски, сръбски, украински.
- Кирилицата се използва и в някои неславянски езици, например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.