Гергьовден е един най-големите български празници. Според едно от народните поверия, светът е бил поделен между светците. На Свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник се свързва със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.
Според старите схващания годината се деляла на два периода: от Гергьовден до Димитровден – летен период и от Димитровден до Гергьовден – зимен период. Така с Гергьовден се е отбелязвало едно ново начало.
Празникът е бил много популярен в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони на България. Народната традиция е повелявала за Гергьовден във всяка къща да се пече агне. Дори в наши дни все още в много райони на България на празника навсякъде се усеща аромата на печено гергьовско агне.
Жената в къщата ставала рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, премитала двора и пътя и закичвала вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината оставала по вратите, докато изсъхне. Това се правело за здраве, щастие и берекет през годината.
След това идвал ред на вече закланото агне, което трябвало да се приготви. За плънка се ползва ориз, зелен лук, джоджен и агнешки дреболийки. Агнето се пълни с така приготвената плънка и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в предварително загрята пещ или фурна. Коленето на агнето и печенето му се е смятало за мъжка работа.
Самата пещ за агнето се подготвя по следния начин. В нея се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекат. Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат. Поднасят се гарнирани с прясна зелена салата.
Ако досега не сте пекли агне, предлагаме ви рецепта за печено гергьовско агне. Ако нямате пещ, може да го изпечете и във фурна.
Продукти:
30 грама масло, 4 чаени лъжички сол, 2 чаени лъжички черен пипер, 1 връзка пресен магданоз, 4 чаени лъжички червен пипер, 2 връзки кромид лук, 150 милилитра олио, 150 грама ориз, 3 чаени лъжички мащерка, 1 връзка пресен чесън, 1 брой агне, 1 брой агнешки комплект (дреболийки).
Начин на приготвяне:
- Измийте агнето много добре и го поръсете отвътре със смлян черен пипер, а отвън го натрийте с червен.
- Оставете го да престои 2-3 часа и пригответе пълнежа.
- В леко подсолена вода сварете черния дроб, сърцето и момиците.
- Нарежете ги на дребни парченца.
- В тенджера с 1 кафена чашка олио запържете нарязаните на ситно пресен лук и киселец.
- След това, сложете ориза – изчистен, измит и подсушен.
- Запържете и прибавете полусварените дреболии.
- Добавете на вкус сол и смлян черен пипер.
- Налейте 2 чаени чаши от водата, в която сте варили дреболиите и под похлупак варете, докато оризът поеме течността.
- Свалете тенджерата от огъня и сложете нарязаните наситно магданоз, пресен джоджен и мащерка.
- Напълнете агнето с така приготвената смес и го зашийте с конец.
- Полейте с разтопеното краве масло (или олио) и го сложете в голяма тава върху кръстосани обелени пръчки.
- Печете в умерена фурна, като през десетина минути го обливайте с мазнина от тавата.
- Посолете на вкус и нарежете агнето на порции.
- За гарнитура освен пълнежа, поднесете салата от пресни зеленчуци.
- Отстрани сложете по 2-3 стръка пресен чесън и купичка с шарена сол.
Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, на тази дата празнува и Българската армията.
Денят на храбростта, 6-ти май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Още в първите дни на януари през 1880 година, княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. На девети януари същата година с указ се постановява честването на празника.
В началото отбелязването на Деня на армията е било подчертано скромно. Церемонията включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.
След 1946 година традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 година.
В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските войни честват този паметен ден като свой празник. През 1993 година с постановление на министерския съвет, датата 6-и май отново става Празник на Българската армия и Ден на храбростта.