Социалните придобивки, за които мигрантите от ЕС могат да претендират в друга страна от съюза са различни във всяка от 28-те държави-членки, но съществуват и някои основни правила, залегнали в законодателството на ЕС.
Въпросът се превърна в гореща тема в Обединеното кралство, тъй като от началото на тази година паднаха всички ограничения на трудовия пазар за граждани на България и Румъния. След разширяването на ЕС през 2004 година, Великобритания преживя много по-голям наплив от източноевропейци, отколкото се очакваше.
Могат ли мигрантите от ЕС да претендират за помощи, веднага след като пристигнат в друга държава от ЕС?
Има определени изисквания, на които човек трябва да отговаря, за да има право на социални помощи.
Всеки гражданин на Европейската икономическа зона (ЕИЗ) има право на свободно движение и може да отиде в която и да е от страните-членки (при условие че не му е наложена заповед за депортиране или забрана за влизане в страната). Всеки има право на пребиваване за срок от 3 месеца след пристигането му като турист, без да се налага да доказва нищо. Ако искате да живеете в страна-членка за период, по-дълъг от 3 месеца, трябва да упражнявате договорно право и да не бъдете “неразумна тежест върху социалните фондове” .
След изтичане на тези три месеца, вие трябва да докажете, че сте активно търсещ работа или с реален шанс за намирането на такава. В случай, че сте трайно безработен е нужно да представите доказателства, че имате достатъчно финансови средства, за да не бъдете в тежест на обществото и обществените услуги. Ако упражнявате правата си по договореностите на ЕС, тогава правата ви са много близки до тези на британците.
Ако мигрант от ЕС има право да пребивава в Обединеното кралство, може ли след това да претендира за помощи?
Преди отпускането на определени помощи, мигрантите трябва да удовлетворят условията на „тест за обичайно пребиваване, който е различен за различните помощи.
Тестът най-често обхваща фактори като продължителността на престоя на емигранта; неговата дейност, включително източника му на доходи, ако става въпрос за студент; семеен статут, както и жилищен такъв. Преценява се уседналостта на емигранта и това, къде е неговия дом. Преценява се дали има достатъчна степен на обвързаност към страната, в която се пребивава, като се отчитат фактори като обучение, здравеопазване, роднини в Обединеното кралство и в други страни и т.н.. Времето, прекарано вече в съответната държава не е достатъчно доказателство само по себе си.
Ако човек, търсещ работа успее да задоволи условията на теста за обичайно пребиваване във Великобритания, би могъл да получи т.нар. Jobseeker’s Allowance – финансова помощ за безработни, търсещи работа хора. Има два вида помощи за безработни, търсещи работа – основани на внасяните дотук осигурителни вноски и основани на доходите. Ако човек живее в партньорство или брак с друг човек, се взимат под внимание и техните доходи. Възможно е да се окаже, че човек няма право на финансовата част на помощите, но може да му се покриват осигурителните вноски за периода, докато не работи.
По подобен начин се преценява правото да се отпусне помощ по нетрудоспособност (Employment and Support Allowance), както и социална помощ за жилищен наем (Housing Benefit) и помощ за плащането на общински данък (Council Tax Benefit). Последните две помощи се отпускат от местните власти и изискванията за тях могат да варират в различните райони.
Тестът представлява интервю, което се провежда в местното Бюро по труда (Jobcentre Plus). Служителите там разполагат със списък от 100 въпроса, които ще бъдат задавани на кандидатите в частен разговор, като дават по-подробни отговори и да привеждат повече доказателства.
Според Европейската комисия обаче, тестът за пребиваване на Острова е несправедлив и работниците мигранти от ЕС, които плащат данъци в Обединеното кралство, не следва да подлежат на допълнително изпитване, за да претендират за определени социални помощи.
По-лесно се отпускат т.н. „данъчни кредити“ – помощи за работещи с ниски доходи и помощи за родители с деца.
При кандидатстване за детски добавки (Child benefit) в момента е необходимо само да се докаже, че детето живее във Великобритания с родител или отговорен за неговото отглеждане възрастен и е на подходяща за отпускането на тази помощ възраст.
Мигрантите от ЕС получават ли същите помощи като гражданите на страната-домакин?
Да, ако те упражняват права по договореностите на ЕС и отговарят на условията за отпускането на помощите. Членовете на техните семейства също имат това право. И все пак, достъпът до определени помощи може да зависи от плащаните до момента осигуровки. Така че хората, родени в страната-домакин може да имат повече права.
По-щедра ли е системата за социално подпомагане на Обединеното кралство в сравнение с тези на другите страни от ЕС?
Системите за социално подпомагане на различните държави-членки на ЕС са много разнообразни, така че сравненията са трудни. По отношение на общите разходи за социална осигуреност на глава от населението, Великобритания не се класира най-високо. Според данни на Евростат, цифрата за 2010 година на Острова е близо 8000 евро (6660 паунда). Във Франция и Германия тя е почти 9000 евро, докато в Дания и Холандия надхвърля 10 000. В другия край на скалата са България и Румъния, които са изразходили по-малко от 2 000 евро на глава от населението за социално осигуряване.
Някои страни имат по-голяма гъвкавост от Обединеното кралство в областта на социалното подпомагане. Подобни помощи, насочени към хората в нужда, обикновено идват от общото данъчно облагане, а не от данъка върху заплатите на работещите. Във Великобритания, в тази категория попадат социалните помощи за хора с нисък доход (Income Support) и жилищните помощи (Housing Benefit).
В Обединеното кралство по-голямата част от помощите се финансират от държавата, за разлика от други страни като Полша, Франция, Германия или Холандия, където те са финансирани от хората и работодателите.
От друга страна, в редица страни, включително Република Ирландия, Швеция и Дания, делът на държавното финансиране е по-висок, отколкото в Обединеното кралство.
Как стоят нещата при здравеопазването?
Съгласно законодателството на ЕС, гражданите на държава-членка на ЕС, които посещават за кратки периоди от време други страни-членки, могат да получават основни и спешни медицински грижи с Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК).
Възстановяването на разходите по лечението е отговорност на страната-домакин. Според Правителството на Обединеното кралство, Националната здравна служба (NHS) трябва да направи повече за възстановяването на тези разходи.
Великобритания не е единствената държава-членка на ЕС, чиято здравна служба се финансира от данъкоплатците. Скандинавските страни имат подобни модели, но финансирането на здравеопазването в повечето страни от ЕС е главно чрез медицински застрахователни системи.
За въпроси и пояснения звънете на тел. 0208 144 8408 или пишете на имейл [email protected]