Лондонското метро се използва от 1,35 милиарда пътници всяка година и е една от най-известните транспортни системи в света, но въпреки това има много неща, които да се кажат за него и не са широко известни.
Ричард Джоунс, ръководител на метрото в британската столица, отговаря на 13 въпроса по теми, вариращи от причините за проблеми в сигнализацията до най-бързите влакове. Вижте неговите отговори – вътрешна информация за метрото от вътрешен човек на висока позиция.
- Когато от метрото обявят, че има “отказ на сигнала” ( ‘signal failure’), по какъв начин точно е “отказал” сигналът?
Терминът, използван за да се опише червен сигнал, е инженерна терминология и може да бъде малко подвеждащ за човек, който не е специалист.
Сигналът, сам по себе си може да не е отказал, а да продължи да свети в червено, защото има причина, която не позволява безопасното пускане на зелена светлина и тръгването на влака. Тази причина може да бъде всякаква – от паднал вестник върху точките на релсите, които контролират маршрута на влака, до кабелна повреда или късо съединение по електрическата верига.
- Можете ли да ни разкриете коя линия е най-надеждна по отношение на сигнализирането?
Линията с най-малко неизправности в сигнализацията е кратката, но изключително важна Уотърлу енд Сити (Waterloo & City). Въпреки това би било неправилно да наречем другите линии, които са по-дълги и имат по-сложни условия на работа, и по които се движат повече влакове, ненадеждни. Линията Виктория (Victoria) получава най-високата оценка за надеждност поради скоростта на обслужване, честотата на влаковете и броя на клиентите, които я ползват.
- Как влаковете на Victoria могат да се движат на разстояние около 100 секунди?
Всяка малка подробност е от значение в случая. Линията е открита през 1968 г. и е модернизирана през 2009 г.. От техническа гледна точка, тя има подвижна система за сигнализация, която позволява на влаковете да пътуват плътно един след друг в пълна безопасност.
Влаковете могат да ускоряват и спрат по-бързо от други. Линията е проектирана и построена така, че да използва наклоните, където е възможно, за да помогне на влаковете да ускорят скоростта, отдалечавайки се от гарите и да я забавят при приближаването им.
- Кои са някои от изненадващите причини за закъснения на метрото на гарите?
Интересен е фактът, че малките неща могат да имат най-големи последствия – става дума за предмети като капачки на химикали и бутилки, вестници или монети, които падат в слотовете на вратите и не им позволяват да се затворят, което редовно става причина за невъзможността на влаковете да тръгнат.
През зимата – шаловете, палтата и чантите на пътуващите често се захващат на вратите на купето, а самите пътуващи, които се опират на вратите или ги държат отворени, могат да попречат на тръгването на влака или да предизвикат внезапното му рязко спиране, секунди след тръгването от платформата.
- Кой влак на метрото има най-висока максимална скорост и каква е тя?
Най-високата максимална скорост на влак е по линията Метрополитън (Metropolitan) и е около 62 мили в час на външните участъци. Влаковете от централната линия също се доближават до тази скорост, отново на външните участъци на линията.
- Кои влакове на метрото могат да ускорят най-бързо?
Влаковете по линия Victoria са най-бързо ускоряващите, с четири модерни мотора, движещи всеки влак с осем вагона.
- Съществува ли йерархия на престиж при линиите на метрото? Възприемат ли се някои линии като „по-важни” от други?
Налице е здравословно съперничество сред персонала относно това, коя е най-важната линия и техният отговор на въпроса винаги ще бъде „тази, на която работя аз“. Правилният отговор, който важи за по-голяма част от метрото е, че това зависи от времето и мястото. Например линия Waterloo & City е от съществено значение за пътуващите към централната част на града, но в същото време нищо не е по-важно от линията Пикадили (Piccadilly), когато клиентът трябва да стигне до Хийтроу, за да започне почивката си. Нашето мото „Всяко пътуване има значение“ означава, че всички линии са важни за дадения клиент, пътуващ по тях по това време.
- Има ли един определен бутон, който изключва захранването на цялата мрежа?
Колкото и да е привлекателна тази идея за някои, не съществува един единствен бутон, който с едно натискане или обръщане може да спре всичко.
- Получават ли водачите някаква психологическа помощ от TfL за справяне с това, че прекарват дълги периоди от деня в тунел?
Нашите шофьори имат добре преценени определени смени, т.е. те прекарват ограничено време в кабината в предната част на влака, което спомага за фокусирането върху работата и баланса между професионалния и личния живот.
Също така имаме екип по трудова медицина, който оказва подкрепа на всички екипи, работещи в TfL.
- Могат ли влаковете на метрото да се движат по националната железопътна мрежа? Или тя не предоставя подходящото напрежение и ширина на релсите?
На някои места това вече се прави – на север от Куинс Парк на линията Бейкърлу (Bakerloo) и линията Дистрикт (District) до Ричмънд. Широчината на релсите е стандартна за цяла Великобритания, но има различия в начина, по който влаковете получават мощността си. При лондонското метро използваме 4-та железопътна система на нивото на земята, докато в националната железопътна линия се използват въздушни линии или трета железопътна система.
Някои от старите ни влакове, които се движеха по линиите Bakerloo, Central и Piccadilly, подходящо преустроени, сега се движат по остров Уайт, а старите влакове на линия District се използват по някои маршрути в Мидландс.
11. Ако водачите биват задържани на червен сигнал дълго време – винаги ли им се казва причината? Ако не, защо?
Отговорът е „да“, въпреки че понякога може да отнеме известно време, за да се потвърди точно какъв е проблемът. Всяка линия има екип за контрол на услугите, като един от членовете на екипа е информационен специалист, който винаги говори с машинистите, за да им каже какво се случва с обслужването на линията.
Клиентите трябва да получават актуална, бърза, ясна и точна информация за пътуването си. Ето защо водачите често правят съобщения за червен сигнал, задържания по станции и закъснения.
- Какви са правилата когато се правят съобщения към пътниците?
Повечето от нашите шофьори знаят кога е подходящото време и каква трябва да е честотата на предоставяне на информация на пътниците. От тях се очаква да направят съобщение след 30 секунди, ако влакът е спрял в тунел и след 90 секунди, ако е на платформа.
13. Какъв вид обучение, свързано с правенето на съобщения, получават шофьорите? Трябва ли да знаят определени фрази?
Заучените фрази се използват в обучението, но само като насока. Нямаме нищо против водачите да персонализират съобщенията си и знаем, че клиентите харесват това, особено по време на голямо събитие, като например Световната купа. Нашите водачи получават много положителни коментари за това.
Има и автоматични съобщения, които покриват рутинни въпроси, като например следващата станция или транспортните връзки от нея. Не би било практично да се очаква всеки шофьор на всяко пътуване да обявява подобна информация.